Малкият отряд на султана се размърда нервно. Оглеждаха ме, сякаш се опитваха да преценят дали действително съм Синеокия бандит. Явно легендите за мен бяха стигнали чак до Изман.
— А ти си Малик — казах аз. — Знаеш ли, дочух, че когато си обесил доста хора, си го направил в името на моя принц. Но сега ми се струва, че си отдал верността си другиму. — Иронично приветствах войниците със свободната си ръка. — Изглежда, не си революционер, а опортюнист.
— О, вярвам чистосърдечно в каузата на твоя Въстанал принц. — Когато Малик се усмихна на светлината на лампите, държани от близките войници, изглеждаше сякаш оголва зъби. — Твоят принц настоява за свобода и равенство в нашата пустиня. Цял живот се кланям на хора, дето се смятат по-висши от мен. Равноправието означава никога повече да не се налага да коленича пред когото и да било. Нито пред султана, нито пред принца и нито — той се обърна и се изплю към Самира, която потръпна от внезапното му внимание — на баща ти.
Движението хвърляше светлини и сенки по стените на Сарамотай. Две големи фигури бяха изсечени в камъка от двете страни на портата: Хава и Аталах, чиито ръце се докосваха над свода на арката.
Не ги видях на идване, тъй като вървях с гръб към тях. Почудих се какво биха си помислили, ако знаеха, че градът, който бяха предпазвали толкова дълго от външни беди, е изгнил отвътре.
Боята отдавна бе заличена от камъка, но ми се стори, че забелязвам червен цвят по шиймата на Аталах. И можех да се закълна, че очите на Хава проблясват в синьо.
— Аз създавам свое равенство — заяви Малик, с което отново насочи вниманието ми към себе си. — Какво значение има дали помагам на бедните да се издигнат, или свалям богатите от висините, стига накрая всички да се окажат на едно ниво, стъпили на един и същ пясък? А тя — той посочи Ранаа — ще откупи свободата ни.
— Твоите крака не са върху пясъка. — Самира избута Ранаа зад себе си. Справяше се прекрасно с прикриването на страха си. От нея се излъчваше само омраза, докато стоеше между мъжа, който вече бе избил почти цялото й семейство, и последния си близък човек. — Застанал си върху гърбовете на умрелите.
— Въстаналия принц ще загуби тази война. — Един от войниците на султана пристъпи напред. — Малик е мъдър, щом го осъзнава. — Думите му прозвучаха насилено и престорено, сякаш хваленето на Малик му причиняваше болка. — Султанът се съгласи да даде Сарамотай на лорд Малик, когато си върне тази половина от пустинята. В замяна на момичето полуджин.
Султанът може би искаше друг полуджин, с когото да замени Нуршам, но не бих заложила и луза, че е склонен да се раздели с част от пустинята. Малик просто беше достатъчно глупав, та да повярва, че султанът ще удържи на думата си.
— Превъзходството е на наша страна. — Това никога не бе ме спирало. — Свали оръжието, бандите — подсмихна се Малик.
— Има само един мъж, който може да ме нарича така — отвърнах аз. — А ти изобщо не си толкова привлекателен, колкото е той.
Малик побесня по-бързо, отколкото очаквах. Пистолетът, висял толкова арогантно на кръста му, се озова в ръката му за миг и в следващия се допря до челото ми.
Усетих как Имин се раздвижи зад мен, сякаш да опита да стори нещо. Вдигнах ръка с изпъната длан, надявайки се да разбере намека и да не причини смъртта ни. С крайчеца на окото си го видях да застава неподвижно. Жените от затвора наблюдаваха разиграващата се сцена с големи, ужасени очи. Една от тях вече ридаеше тихо.
Щеше да е хубаво, ако допирът на оръжие по кожата ми бе непознато усещане. Ала не за първи път ме заплашваха така.
— Имаш доста голяма уста, казвали ли са ти го? — И това не беше за първи път. Но не ми се стори умно да му го кажа точно сега.
— Малик. — Войникът, който бе проговорил, пристъпи напред. Изглеждаше така, сякаш вече губи търпение. — Султанът я иска жива.
— Султанът не ми е господар! — Лицето на Малик освирепя. Притисна пистолета по-силно към черепа ми. Усещах вливането на оръжието между очите си. Сърцето ми ускори пулс инстинктивно, но аз отпратих страха. Нямаше да умра днес.
— Току-що изгубих заради теб двайсет фузи — въздъхнах аз. — Обзаложих се, че ще се измъкна от града, без нито един човек да ме заплаши, че ще ме убие. Благодарение на теб изгубих.