МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Първите същества — безсмъртни същества, създадени от Бог, включително джинове, бураки и рокс.
Разрушителката на светове — същество от центъра на земята, което дошло на повърхността на света, за да донесе смърт и мрак. Победена от хората.
Духове — различни слуги на Разрушителката на светове, включващи кошмари, кожекрадци и други.
Първият смъртен — възправил се срещу Разрушителката на светове, създаден от джин, направен от земя, вода и въздух и съживен от джински огън.
Принцеса Хауа — легендарна принцеса, която повиквала с песни зората.
Героят Аталах — любимият на принцеса Хауа.
ГЛАВА 1
Чуждоземния принц
Някога в пустинното кралство Мираджи живял млад принц, който копнеел за трона на баща си. Престолът не му се полагал, но принцът искрено вярвал, че баща му е слаб владетел и трябва да бъде сменен от някой по-могъщ. Затова завзел властта със сила. В една кошмарна кървава нощ султанът и братята на принца били посечени от меча на принца и от чуждестранната армия под негова команда. Когато настъпил изгревът, той вече не бил принц. Бил султан.
Младият султан бил известен с това, че вземал жени в харема си по същия начин, по който завзел страната — със сила.
По време на първата година от управлението му, две такива съпруги родили синове под една и съща звезда. Едната жена била родена сред пясъците. Мястото на сина й било в пустинята. Другата жена била родена отвъд водната шир — в кралство, наречено Ксича, и била отгледана на кораб. Синът й нямал място сред пустинята.
Ала все пак двамата израснали като братя, а майките им ги предпазвали от онуй, що стените на двореца не можели да спрат. И известно време всичко било спокойно в харема на султана.
Докато втората съпруга родила отново. Детето не било рожба на султана, а дъщеря на джин, с неестествен цвят на косата и неестествен огън в кръвта. Разгневен от предателството на съпругата си, султанът насочил яростта си срещу нея. Тя умряла под ударите на юмруците му.
Погълнат от гнева си, султанът не забелязал как втората съпруга се измъкнала с двете момчета и дъщерята на джина и избягала в родната си страна Ксича, от която някога била отвлечена. Там синът й, Чуждоземния принц, можел да се преструва, че е открил мястото си. Пустинния принц не можел да се преструва, тази нова страна била толкова чужда за него, колкото пясъците за брат му. Ала принцовете не останали там дълго. Скоро напуснали Ксича и отплавали в открито море.
За известно време нещата вървели добре за двамата братя, пътуващи на кораби без цел и посока. Принцовете обикаляли далечните брегове и се чувствали еднакво чужди във всяка страна. Ала в един случаен ден отвъд хоризонта отново се показала Мираджи.
Пустинния принц видял страната си и си припомнил къде е мястото му в света. На този познат бряг той изоставил кораба и брат си. Макар Пустинния принц да помолил брат си да остане с него, Чуждоземния принц отказал. Бащините му земи му изглеждали сухи и безплодни и не разбирал какво привлича брат му в тях. И така двамата се разделили. Чуждоземния принц останал известно време в морето и таял безмълвен гняв, задето брат му предпочел пясъците пред вълните.
Най-сетне настъпил денят, в който Чуждоземния принц не можел да остане разделен от брат си. Когато се завърнал в пустинята на Мираджи, открил, че брат му я е запалил с огъня на бунта. Пустинния принц говорел за велики неща, за велики идеи, за равенство и благоденствие. Бил заобиколен от нови братя и сестри, които обичали пустинята колкото него. Сега бил известен с прозвището Въстаналия принц. Ала все пак посрещнал някогашния си брат с отворени обятия.
И известно време въстанието вървяло добре.
Докато се появило момиче. Момиче, наречено Синеокия бандит, направено от пясък и изваяно от пустинен вятър. Момиче, носещо в себе си жара на цялата пустиня. И за първи път Чуждоземния принц разбрал защо брат му обича пустинята.
Чуждоземния принц и Синеокия бандит пребродили пясъците и така попаднали в сърцето на великата битка край град Фахали, където били се установили армиите на султана.
В битката при Фахали въстаниците спечелили първата си голяма победа. Защитили пустинята от султана, който щял да я унищожи. Освободили полуджина, когото султанът щял насила да превърне в оръжие. Убили сина на султана, който щял да пролива кръв, докато получи одобрението на баща си. Разтрогнали съюза на султана с чужденците, тероризиращи пустинята от десетилетия. И така въстаниците завоювали част от пустинята за себе си.