— Сама ли беше? — попита мъжът със сериозните очи. — Без подкрепление?
Очите му се стрелнаха към мен, сякаш можеше да изкопчи истината с поглед. Дали едно седемнайсетгодишно момиче наистина си мисли, че може да надвие шестима големи мъже с помощта на няколко патрона. Дали известният Синеок бандит действително е толкова глупав.
Предпочитах „безразсъден".
Но задържах езика си зад зъбите. Колкото повече говорех, толкова по-вероятно беше да кажа нещо, което да ми навреди. Трябваше да мълча, да изглеждам сърдита и да се опитам да спася живота си.
Или да постигна поне последното, ако всичко друго се провалеше.
— Наистина ли си Синеокия бандит? — изтърси Икар и всички погледи се насочиха към него. Беше напуснал поста си на стената, за да ме позяпа като другите. Облегна се енергично на цевта на пушката си. Ако оръжието гръмнеше, щеше да отнесе двете му ръце и част от лицето му. — Вярно ли е това, дето разправят за теб?
Запази мълчание. Изглеждай сърдита. Опитай да спасиш живота си.
— Зависи какво разправят, предполагам. — Да му се не види. Не издържах дълго. — А ти не трябва да държиш пушката си така.
Икар промени позата си разсеяно, без да отделя очи от мен.
— Казват, че можеш да уцелиш човек в окото от петдесет крачки в пълен мрак. Че си преминала през градушка от куршуми в Илиаз и си измъкнала тайните военни планове на султана. — Спомнях си станалото в Илиаз малко по-различно. Например оказах се с куршум в тялото. — Че си прелъстила една от съпругите на емира на Джалаз, докато те са били на посещение в Изман. — Охо, това беше ново. Чувах, че съм прелъстила емира. Явно обаче и съпругата му вече харесваше жени. Или историята имаше различни версии, тъй като в повечето разкази Синеокия бандит се оказваше мъж. Бях спряла да нося дрехи, с които приличам на момче, но очевидно трябваше да разкрия малко повече плът, та да убедя хората, че съм момиче.
— Убила си стотина галански войници във Фахали — продължи той, думите му се заплитаха една в друга, невъзпрени от мълчанието ми. — И чух, че си избягала от Малал на гърба на огромен син рок и си наводнила молитвения дом зад гърба си.
— Не трябва да вярваш на всичко, което чуваш — включих се, когато Икар най-сетне направи пауза да си поеме дъх. Очите му бяха станали кръгли като монети.
Той сведе глава, разочарован. Беше си просто дете. Жадуваше за вълнуващи истории, подобно на мен на неговата възраст. Но беше млад — не помнех да съм изглеждала толкова млада. Не трябваше да е тук, нито да държи пушка. Ала в това ни превръща пустинята. Правеше ни мечтатели с оръжия. Прекарах език по зъбите си.
— И молитвеният дом в Малал беше инцидент… общо взето.
През тълпата се понесе шепот. Щях да излъжа, ако кажех, че по гърба ми не преминаха доволни тръпки. А лъжата е грях.
Беше изминала половин година, откакто бях във Фахали, рамо до рамо с Ахмед, Джин, Шазад, Хала и близнаците Из и Маз. Ние срещу две армии и Нуршам, полуджин, превърнат в оръжие от султана, полуджин, който по случайност беше и мой брат.
Ние, без никакви шансове и срещу поразително могъщ полуджин. Но оцеляхме. И историята за битката при Фахали се понесе из пустинята дори по-бързо от историята за султимските изпитания. Чувах я десетки пъти от хора, които не знаеха, че въстаниците ги слушат. Нашите подвизи ставаха все по-велики и невероятни с всяко следващо преразказване, но краят беше еднакъв — винаги се усещаше, че макар говорещият да е приключил, историята тепърва ще да продължи. По един или друг начин пустинята никога нямаше да бъде същата след битката при Фахали.
Легендата за Синеокия бандит се разрастваше с мита за Фахали и накрая се превърна в история, която дори не можех да разпозная. В нея Синеокия бандит бе крадец, а не въстаник. Казваха, че се вмъквам в леглата на хората да събирам информация за своя принц. Че съм убила собствения си брат на бойното поле. Този разказ мразех най-много. Може би защото в един ужасен момент, в който пръстът ми бе на спусъка, историята едва не се превърна в истина. Аз обаче го оставих да избяга. Което беше почти толкова лошо. Той беше някъде там, с цялата тази мощ. И, за разлика от мен, не можеше да разчита на помощта на други полуджинове.