Выбрать главу

Направих още една крачка напред — видях ясно бебето, което Шира държеше. Нямаше сини очи. Но имаше синя коса. Като косата на Маз. Ярко, ослепително синьо. Като най-жарката част на пламъка.

Бебето не беше син на Сам. А на джин. Шира бе родила полуджин.

Изведнъж Лейла и Рахим вече не бяха най-важните хора, които трябваше да се измъкнат оттук.

— Шира. — Коленичих до нея. — Можеш ли да ходиш?

Най-сетне тя вдигна очи от бебето.

— Мога да тичам, ако се наложи.

Каквато и изтънченост да бе придал градът на акцента й, сега липсваше. Звучеше съвсем като от Дъстуок. Тя се надигна от леглото бавно, но без дори да трепне. Не бях я виждала толкова поразителна. Имаше особено излъчване, когато стоеше като султима, със скъпите си одежди и незаслужена гордост. Но нямаше нищо общо със сегашната й свирепост, увита с мръсен халат и чаршафи, с бебето на ръце.

— Да вървим тогава.

След като зачена, Шира се страхуваше за живота си заради липсата на охрана в харема, но сега това вероятно спаси живота й. Нямаше кой да ни спре, когато излязохме от покоите й. Майки, сестри, съпруги, синове, слуги — всички зяпаха безмълвно, несигурни какво да правят. Макар да не се съмнявах, че някой се е сетил да изтича за помощ.

Нямахме много време. Но имахме поне малко. Сърцето ми биеше диво.

— Шира. — Погледнах зад един ъгъл. Беше тиха градина, пълна с цветя, и в момента празна. Бяхме близо до градината на Плачещата стена. Молех се само Сам да е там, за да ни помогне, като стигнем. — Трябва да знам. С какво си заплашвала Айет всичките тези месеци? Какво имаш, което я е държало далеч от теб?

Шира се спъна, а аз я хванах.

— Ще ти кажа, ако ме измъкнеш оттук жива — пошегува се. Дори сега, когато смъртта я дебнеше по петите, Шира се пазареше повече от всяка друга жена в харема.

— Шира, моля те.

— Съпруг — каза накрая Шира. — Друг съпруг, извън стените на харема. Сложила е отрова в храната му, след като й счупил две ребра. Минала е с подкуп през… инспекцията си. — Опита се да се изрази деликатно. — Няколко думи в ухото на султима и щеше да изчезне. Копринено въже около врата, докато спи, а после изхвърляне в морето. Така се прави, когато султимът иска някой да изчезне, без да се вдига шум.

Хванах се за думите. Трябваше да стигна до Айет, преди тя да стигне до Кадир. Трябваше да й кажа, че мога да унищожа и нея, ако се опита да ме издаде.

Почти стигнахме до Плачещата стена. Толкова близо до свободата.

Секунди по-късно бяхме заобиколени от мъже с униформи. Султанът и султимът бяха с тях.

Кадир си проби път през войниците. Хвърли се към Шира. Понечих да застана между султима и братовчедка си, но двама войници успяха да го хванат. Кадир опита да се бори с тях.

— Пуснете ме! Тя ми е съпруга. И лъжкиня и курва. Имам право да постъпя с нея, както желая. Ще я накарам да кърви за тази измяна!

Шира премести детето на гърдите си, гледайки безстрашно Кадир в очите.

— Направих това, за да оцелея. Защото ти си злобен, глупав, импотентен мъж.

Кадир отново връхлетя върху Шира, аз застанах между тях. Султанът даде знак на войниците и те издърпаха Кадир от Шира, която едва дишаше.

— Заведете сина ми някъде, докато главата му се успокои.

— Съпругата ми… — започна Кадир, но султанът го прекъсна.

— Това е работа за владетели, не за жалки съпрузи.

Чувах протестите на Кадир, докато войниците го влачеха през градината.

— Знаеш наказанието за нарушаване на брачните клетви, Шира. — Гласът на султана беше спокоен. В съзнанието ми изникна друг подобен момент отпреди петнадесет години: как отнасят Делила, докато султанът вкопчва ръце в гърлото на Ахмедовата майка.

— Кадир никога няма да стане баща. Не е способен. И мисля, че и вие го знаете, Ваше благородно височество. — Тя се изправи. — Направих, каквото направих за доброто на тази страна.

— Вярвам, че донякъде наистина мислиш така — каза султанът. — Винаги съм те харесвал, Шира; жалко, че стана така. По-умна си от повечето тук. Чувал съм, че обичаш сделките. Предлагам ти последна сделка. Животът на сина ти в замяна на името на джина, който му е баща.

— Шира… — понечих да я предупредя. Но беше твърде късно.

— Ферештех. — Тя вирна брадичка предизвикателно, без да си дава сметка, че току-що е дала на султана истинското име на още един джин. — Каза ми, че ще ме направи майка на владетел. Истински принц. Велик султан. По-велик султан, отколкото Кадир би се надявал да бъде.

Не бях виждала несигурност на лицето на султана. Но сега ми се стори, че я зърнах поне за миг. И не можех да го обвинявам. Истината от устата на джин имаше велика сила. Ако Шира не лъжеше, вероятно държеше в ръце бъдещ владетел.