Хедър Греъм
Предателката
1
Нощта беше непрогледна като дълбока черна бездна. Причудливо разпокъсани облаци покриваха като с похлупак измамно тихата морска шир. От време на време луната пропускаше слаб лъч светлина, преди облаците отново да превърнат света в царство на сенките. Чуваше се единствено ромонът на водата, плискаща се о малка лодка, и ритмичното движение на гребла.
Внезапно звукът затихна. Лодката се носеше сама към брега.
— Защо спря да гребеш? — извика раздразнено Риса Магий. Беше уплашена, но твърдо убедена, че войната не бива да погубва повече човешки съдби.
Фин въздъхна.
— Знаеш, че бих направил всичко за теб, но това е лудост. Няма да продължа нататък.
— Фин! Не можеш да ме изоставиш насред залива — настоя Риса.
— Тук е пълно с главорези, крадци и убийци. Да не говорим за вражеските бунтовници! Въпреки че Сейнт Огъстин е територия на Съюза, полуостровът е окупиран от Конфедерацията — напомни й Фин.
— Не ставай досаден. Просто ме закарай до острова.
— Ще стане много късно — запротестира той нервно. — От много време не съм идвал насам, но подочух, че тези, които пробиват блокадата, често идват тук. Нормалните хора трябва да стоят далеч от това място. Това е земя на диваци и чудовища.
— Я стига! Да не мислиш, че бунтовниците отглеждат човекоподобни гущери, които излизат от блатата и се бият за тях? — подразни го тя.
Не биваше да моли Фин да й помогне. Но кой друг щеше да я доведе чак дотук? Той имаше сламеноруса коса и цялото му лице беше обсипано с лунички. Когато войната избухна, живееше във Флорида. Не застана на ничия страна, защото се смяташе за умерен опортюнист. Беше роден в покрайнините на Бостън и работеше като гмуркач, а в свободното си време помагаше на хирурга на Сейнт Огъстин. Ухажваше Риса, и тя, разбира се, беше поласкана, въпреки че не го вземаше насериозно. Напоследък животът й се беше превърнал в плетеница от странни връзки.
Когато реши да открие Иън Макензи в скривалището му в Евърглейдс, Фин се оказа единствената й възможност — никога не би се поколебал да тръгне с нея и не би любопитствал да разбере целта на безразсъдния й план. Освен това нямаше да каже и дума на баща й — генерал Магий.
— Само ако баща ти знаеше — продума унило Фий, — щеше да ме прати на Военен съд.
— Баща ми не може да те предаде на Военния съд. — Та ти дори не си военен.
— Ще ме застреля!
— Фин!
„Ако баща ми разбере, помисли си тя виновно, ще бъде ужасно.“ Не за Фин — генералът щеше да се досети, че Риса го е изнудила. Но със сигурност ще я заключи в някое забравено от бога място и ще изхвърли ключа. Многоуважаваният генерал Магий сега се сражаваше редом с генерал Грант някъде по тези места.
— Баща ми нищо няма да научи. Ще ме оставиш на острова, а аз ще се върна на Сейнт Огъстин.
— Но това е лудост. По-добре да потърсим моя кораб.
— Фин, ако смелостта има някакво значение — каза тя твърдо, опитвайки се да поласкае гордостта му, — няма нищо чудно, че бунтовниците се справят много по-добре от янките.
Риса говореше с непоколебима решителност, която накара Фин да се замисли.
— Не е честно. Ти май не осъзнаваш в каква опасност се намираме.
Но тя много добре разбираше. Просто сега това нямаше значение. Беше отчаяна. Едно време се влюби в мъж на име Иън Макензи — майор Иън Макензи. Сега можеше да е негова жена, но обстоятелствата попречиха това да стане. Иън се ожени за друга. А най-странното беше, че тя, севернячката, рискуваше собствения си живот, за да спаси бунтовническата шпионка Мокасин — жената на Иън. Макар все още да го обичаше, Риса нямаше да позволи нещо да й се случи. Двете бяха неразделни като сестри — преди даваха живота си една за друга и Риса нямаше да се успокои, докато не я открие.
За главата й беше обявена награда. Жива или мъртва — за предпочитане второто. Алена трябваше да е някъде наблизо. Веднъж тя се опита да предпази Риса от ухапване на гърмяща змия, и без малко не изгуби живота си. Въртеше се и се гърчеше, борейки се с треската, но въпреки това успя да обясни на Риса какво се е случило. Макар да не остана на Сейнт Огъстин, Риса знаеше кога и къде може да я намери — тук, тази нощ.
Трябваше да открие или Алена, или Иън и да му съобщи, че шпионката, която издирва, е собствената му жена. На всяка цена трябваше да я намерят преди армията на Съюза, защото в противен случай щяха да я обесят.
— Като се разсеят облаците, се вижда остров Беламар!
— Риса, ще направя всичко за теб, но по-добре да се връщаме — промълви Фин, ала внезапно млъкна.
Тя чу плясъка на гребла във водата. Близо до тях, много близо.