— О, скъпа! Мен всички тук ме знаят. Всъщност вие сте неизвестната — рече брюнетката и примигна невинно, сякаш в думите й нямаше и капка злоба.
Риса се усмихна.
— Наистина ли? Вие сте…
— Жанин Томпсън. Баща ми е Пиърс Томпсън. Той е изключително важна личност на политическата арена в щата. Така беше и преди войната. Изнасяше най-качествения памук в целия щат.
Жанин Томпсън. Жената, за която вестниците намекваха, че възнамерява да се омъжи за Джером. Бившата му годеница? Той никога не си направи труда да й обясни.
Риса се почувства зле. Жанин беше много хубава — с тъмна коса и снежнобяла кожа. Бъбреше оживено, но от цялата й същност лъхаше някаква скрита горчивина, от която я достраша.
Риса реши твърдо да не показва ревността си.
— Поздравявам ви — каза тя равнодушно.
Жанин повдигна учудено красивите си вежди.
— О, не, вие заслужавате поздравления. За сватбата. И за детето, разбира се.
— Благодаря.
— Признавам, представях си, че мога да бъда на ваше място, но после… на колко месеца е детето? Къде отпразнувахте сватбата?
Риса повдигна вежди на свой ред.
— Мис Томпсън, колко нагло!
Жанин Томпсън се усмихна и се приведе към нея.
— Истината невинаги е приятна, нали? Обществото съди строго. Надявам се, детето ви да не преживее вашия позор.
— Как смеете да говорите така за детето ми…
Жанин я прекъсна грубо.
— Вие очевидно не знаете какво е да загубиш някого… всички, един по един. Ставаме невъздържани и не се страхуваме да говорим истината. Вие злоупотребихте с нашия герой, а аз бих могла да съм щастлива с него. Никога не бих го предала. Бих дала живота си за него. Сега съжалявам, че не играх по вашите правила и не заченах като вас.
Риса реши да сдържи гнева си, каквото и да й каже Жанин. В гласа на брюнетката имаше острота, граничеща с дълбоко непоносимо разочарование. Умираше от желание да я зашлеви, но едновременно с това й се щеше да избухне в сълзи и да избяга от тази къща. Трябваше да си внуши, че Жанин е нещастна и затова се нахвърли отгоре й, вземайки я за свой враг.
— Мис Томпсън, не съжалявам, че съм родила дете. Аз го обожавам. Моля да ме извините…
— Не мога да ви извиня. Щях да бъда с него всяка нощ. Джером е изключителен мъж Какво прекрасно тяло има само. Уникален е до… чак до малкото рождено петно с форма на звездичка на левия му хълбок. А вие въобще не го заслужавате. Въобще…
Риса стоеше като попарена. Млада жена с положението на Жанин да говори по този начин! И то за собствения й мъж. Дали наистина има рождено петно?
— Мис Томпсън — каза Риса непоколебимо, — наистина много съжалявам за това, което сте преживяла. Сега трябва да вървя.
После бързо се върна в главната зала. Когато се обърна, видя Жанин да стои точно там, където я беше оставила. Говореше си сама. После при нея дойде някакъв мъж, тя се обърна и смеейки се, прие поканата му за танц.
Риса усети, че трепери, наелектризирана от напрежение. Кога ли за последен път Джером е бил с Жанин? Дали е кроил планове за вечерта? Може би затова я бе оставил в пансиона? Дали трябваше да се сърди или по-скоро да съжалява; можеше ли въобще да стори нещо, след като беше враг?
Тъкмо щеше да напусне дансинга, когато видя Варина да се връща с Джейми. Малкият беше прекарал вечерта в компанията на президентските деца. Сигурно беше гладен и сънен.
— Лейтенант Кларк ще се погрижи да се върнеш в пансиона — рече Варина с нежния си напевен глас. — Съпругът ти е все още зает, но скоро ще се прибере. — После бързо прегърна Риса. — Радвам се, че те видях, детето ми. Макар и при тези обстоятелства.
Риса отвърна пламенно на прегръдката, притискайки леко Джейми. Той изскимтя в знак на протест, и двете с първата дама се засмяха.
Зает. Джером бил зает. Риса направо побесня, когато не видя нито него, нито Жанин.
Лейтенантът я изпрати до пансиона, където я чакаше Мор, а не помощникът му. Мор беше уведомен, че е избягала, беше много разтревожен и разгневен.
Риса дори не си направи труда да го заговори. Нахрани Джейми, навлече нощницата и започна да обикаля из стаята. Беше доволна, че се противопостави на Джером така дръзко, макар да бе ужасена от постъпката си. Жанин Томпсън я беше вбесила. Сега трябваше да обмисли какво да каже на Джером, когато се прибере.
Часовете минаваха, а той все не идваше. Накрая, въпреки бурята от чувства, които я изгаряха отвътре, Риса реши да си легне. Припомни си, че е генералска дъщеря и трябва да бъде подготвена за трудностите на войната, която водеха помежду си.
Изведнъж усети, че по бузите й се стичат сълзи и че не може да спре да плаче. Накрая се успокои и заспа.