Джером не можа да се начуди на подобна дързост. В Ричмънд, в самото сърце на Конфедерацията, Риса бе дошла в резиденцията на самия президент. Не му беше минало през ума, че жена му може да познава Дейвис и Варина, въпреки че баща й и Джеферсън се занимаваха с военна политика от дълго време.
Облечена в проста памучна рокля, Риса беше засенчила всички дами на приема. Движеше се елегантно, гордо и самоуверено. Надсмиваше се над всички и ги предизвикваше с всяка своя дума. В този момент Джером имаше огромното желание да я удуши, макар че в същото време открито се възхищаваше на куража й.
Беше толкова уморен, та чак костите го боляха. Умираше за сън, но Дейвис го помоли да изчака няколко минути, за да поговорят насаме, преди да си тръгне. Джером възнамеряваше да заминат рано на следващата сутрин за крайбрежието на Северна Каролина. Предложиха му малък кораб, който не беше на нивото на „Лейди Варина“, но изглеждаше достатъчно здрав, за да им послужи да си върнат кораба.
Когато гостите си тръгнаха, Дейвис затвори вратите на малкия салон на първия етаж, който му служеше за кабинет и за шивашко ателие на съпругата му.
— Искам да ви уведомя, капитане, че и имам, и нямам информация относно инцидентите, които се случиха напоследък, — каза Дейвис, подавайки чаша портвайн на Джером.
— Не ви разбрах, мистър.
Дейвис седна и започна да масажира с пръсти слепоочията си.
— Първо, много от членовете на вашия екипаж ще ви чакат в Северна Каролина. Съпругата ви е наела адвокат янки и някак си е успяла да уреди освобождаването им благодарение на доброто име, с което се ползвате. По-точно заради снизходителността ви към пленените войници от съюзническите кораби.
— Жена ми е наела адвокат?
— Да.
Не му беше казала нищо за това. Не че й беше дал шанс да го направи. Но дали това я оправдава напълно? Може би е искала корабът да бъде пленен, без това да навреди на екипажа му.
Хората вършат странни неща, водени от странни причини. Магий беше положил всички усилия, за да го запържи в затвора, след като му прости за отвличането на Риса. Искаше да го държи настрана от войната, да запази живота му.
— Благодарен съм, че хората ми са живи и здрави.
— А колкото до странната случка с каретата, когато сестра ви е била…
— Срещнах тъста си, и той напълно отрече да има нещо общо с покушението срещу сестра ми.
Дейвис кимна сериозно.
— В хода на войната откриваме все повече, и повече шпиони, за които не сме и подозирали. Наскоро един войник на смъртно легло признал пред лекаря си, че в онази нощ е застрелял кочияша, който тъкмо щял да удари сестра ви. Свещеникът Осби, който му дал последно причастие, нямал и най-слаба представа за какво говори войникът. През цялото време споменавал Белия дом на Конфедерацията. Ето защо свещеникът се свърза с мен. Мъжът признал, че му било платено да напусне Флорида. Капитане, засега не мога да ви помогна с друго, но поне разбрахме, че имате сериозен враг в родния си щат. Макар всичко това да звучи невероятно, вие, както и Робърт Лий, успяхте да сторите и невъзможното. Сега се нуждаем именно от такова нещо. Затова аз подкрепям вашето решение да си върнете кораба. Но ви моля, бъдете изключително предпазлив. Едно е да се изправиш срещу дулото на врага, съвсем друго — да те дебне скрита опасност. Тогава положението става наистина сериозно.
Джером се изправи и се ръкува с Дейвис. След това му отдаде чест.
— Ще си върна кораба и ще оправдая доверието ви в мен.
Излезе от Белия дом и тръгна бавно по тъмната запустяла улица. За пръв път усети, че го гризе съвестта.
Семейство Магий не са участвали в опита за покушение срещу Сидни. Може би Риса нямаше вина и за останалите престъпления?
Поклати глава, стискайки здраво устни. Каза си, че не бива да става толкова лесна жертва на надеждата. Риса е имала доблестта да уреди освобождаването на неговия екипаж. Но пък бяха конфискували кораба му.
Освен това прекара няколко месеца в затвора. Имаше враг във Флорида. Но това не значи, че този враг не е собствената му жена. И все пак…
Върна се в пансиона. Кимна нервно на смутения млад войник, който стоеше на пост. Очевидно той бе виновен за бягството на Риса. Влезе в стаята и се промъкна до леглото в тъмнината. Прокрадващата се през прозорците лунна светлина му позволи да я зърне — тя спеше, прегърнала Джейми. Беше облечена с тънка бяла нощница, под която прозираха пищните извивки на тялото й. В сетивата му се надигна възбуда, и той отскочи от леглото като опарен.
Всъщност защо не? Защо да не премести спящото дете, да се настани до нея и да утоли изгарящата си страст? Само бог знаеше в какъв ад се бе превърнал животът му напоследък.