Какво значение можеше да има посред нощ дали го е предала, или не. Особено след като в момента жадуваше за малко спокойствие и наслада. И без това утре заминаваха.
Но не можеше. Чувстваше се оплетен в примките й. Тя беше горда, силна, изпълнена с достойнство. Не губеше кураж и в най-трудните моменти. Въпреки всичко се появи на приема с невиждана грация и елегантност. Никога не се преструваше, че подкрепя каузата на Юга. Вярата и надеждата й в Севера бяха непоколебими, докато Джером се съмняваше в собствения си разум и в правотата на Конфедерацията. Да, Щатите имаха права. Да, Флорида се оттегли от войната, а той бе гражданин на щата. Обичаше страстно дома си, обичаше дори забравеното от бога тресавище, простиращо се в семейното им имение.
Но робството не беше правилно. Янките не бяха чак толкова велики. Искаха да освободят робите, но не бяха подготвени да ги образоват и да им дадат равни права с белите. Паразитната институция на робството трябваше да се премахне, но не изведнъж, а постепенно.
Ще си платят за тази война. В това беше сигурен. Десетилетия, може би векове наред.
Как можеше да я съди? Беше се влюбил в нея. Започна да вярва, че могат да изградят свой живот, че любовта им ще стане по-силна, а точно когато хлътна целият…
Риса бе действала обмислено. И го беше предала. Въпреки това я желаеше. Стори му се, че е изминала цяла вечност, откакто я видя за последен път, откакто я държа в обятията си.
Сетивата му крещяха от болка и гняв, тялото му гореше. Нервно сви ръце в юмруци.
Какво значение имаше, каза си иронично той. Получи това, което желаеше. Намираше се на своя територия, тук няма как да го заловят. Не се страхуваше, че всеки момент могат да нахлуят войници, никой не би се подиграл с него: използвай нощта, вземи я, улови мига! Беше толкова отдавна, толкова адски отдавна…
Едва се сдържаше да не й посегне, обзет от ярост.
Но изведнъж Джейми се размърда, ритайки с малките си крачета. Риса се помръдна и бебето започна да плаче. Тя не се събуди напълно: само леко се надигна и взе да разкопчава нощницата си. Отвори наполовина очи, които се затвориха, щом притисна Джейми до себе си. Инстинктивно го насочи към гръдта си и той жадно засмука зърното й, докато го поклащаше нежно.
Джером не мърдаше от мястото си. Докосна бузката на сина си и внимателно проследи една синя вена, пулсираща върху гръдта на Риса. Тя спеше дълбоко и непробудно. Когато докосна лицето на жена си, Джером смръщи чело: цялото беше мокро. Явно беше плакала насън.
Обърна се и излезе от стаята. Слезе в кабинета долу. В камината догаряше една главня. Сенките пълзяха бавно из стаята. Наля си малко бренди и се загледа в пламъците на догарящия огън.
После взе окончателно решение за бъдещите си действия.
20
За голяма изненада на Риса, мъжът й беше заминал. Когато се събуди, намери писмо, пропито от обвинения и грубост. Уведомяваше я, че се връща в морето възможно най-бързо. Скоро лейтенант Мор щял да я придружи във влака на юг. Трябвало да минат през Вирджиния, Северна Каролина, Южна Каролина, Джорджия, за да стигнат до северната част на Флорида, където щели да я посрещнат войските на щата. После щели да я отведат при Джулиън и когато Джером има възможност, щял да дойде при нея в лагера на братовчед си.
Риса беше много разочарована и ядосана, защото не успя да говори с него след приема. Явно беше идвал в стаята, щом нещата му липсваха. Джером не й бе съобщил къде заминава, но много се разстрои, когато научи, че Пиърс Томпсън и дъщеря му също са напуснали Ричмънд. Риса си каза, че Джером сигурно е някъде в открито море. Тогава може би семейство Томпсън бяха заминали по същото време, но нямаше представа накъде. Жанин беше едно жалко създание, психически пречупено от войната.
Да, но явно това жалко създание беше запознато отблизо с хълбоците на съпруга й. Риса не се стърпя и пламна от ревност при мисълта, че и други жени се навъртат около него. Особено когато… Не искаше да има нищо общо с Жанин.
Варина й изпрати кошница с храна за из път, предупреждавайки я, че трудно ще намери сносна храна по време на пътуването. Писмото на първата дама звучеше малко объркващо: разиграла се кавалерийска битка с няколко ранени, столицата гъмжала от войници и куриери, медицински персонал и санитарни коли.
На Риса й хрумна, че е съвсем възможно да избяга от своя придружител, както го направи онази нощ. Може би тъкмо защото омразата бе пуснала дълбоки корени в душата й, тя жадуваше да замине на юг.
Навсякъде имаше войници, охраняващи железопътните релси. Влаковете постоянно пренасяха хора, съобщения, войски и стоки. Конфедерацията отчаяно се мъчеше да поддържа пътищата си.