Колите бяха пълни с войници и постоянно сновяха нагоре-надолу из улиците. Имаше и много бегълци — майки, бащи и деца, хора, загубили домовете си.
Риса си побъбри с една жена от Северна Вирджиния, която нехаеше за развоя на войната. Изглеждаше измършавяла почти до смърт — страните й бяха бледи и изпити. Правела всичко възможно, за да изхрани двете си деца — едното на две, другото на три годинки. Притежаваше земя. Макар и сама, успявала да поддържа малка ферма. Съпругът й бил убит от снаряд, гръмнал над главата му, докато се опитвал да спаси добитъка. Но животните били конфискувани от войниците за храна. Опожарили къщата. Жената се опитваше да стигне до сестра си в Джорджия.
Риса погледна учудено към лейтенант Мор, който се възпротиви, когато тя й даде кошницата с храна. Усмивката, която цъфна на лицето й, блясъкът в очите й, когато пое скромния подарък от Риса, си струваше, въпреки несгодите на войната.
Пътуваха цели шест дни — престоят на влаковете беше дълъг. На няколко пъти се наложи да слизат, за да сторят път на преминаващите войски. Те идваха от Джорджия и можеха да си купят храна от тях. Риса успя да спечели благоразположението на лейтенант Мор, който й напомняше за баща й. Генералът й липсваше много, и тя се молеше за него.
Влакът ги откара до най-северната част на Флорида. Но за да се спуснат до западното течение на Сейнт Джоунс и да си проправят път до бунтовническия лагер във вътрешността на щата, беше нужно да използват коне. Теренът се оказа скалист — затова не можеха да вземат карета — най-доброто, което намериха, беше невзрачна каруца и Риса предпочете просто да вземат коне.
Конете, които купиха, бяха кльощави, дръгливи животни. Но явно в тях имаше повече хъс, отколкото изглеждаше на пръв поглед, защото въпреки бебето и изтощителния преход, човекът, който наеха за водач, успя да измине с тях тридесет и пет мили през първия ден. До средата на третия ден вече бяха стигнали до конфедералния лагер. Джулиън и Тиа бяха там, но Риса едновременно се натъжи и ядоса, защото и двамата я посрещнаха студено. В края на краищата Джулиън беше този, който направи постъпки тя да се качи на борда на „Лейди Варина“ точно преди да пленят Джером.
Пристигнаха по тъмно. Риса беше капнала от умора. Джейми се дразнеше от всичко. Първо поздрави Джулиън, Тиа и майор Вейл, който временно управляваше силите в лагера. Като всички останали, и майор Вейл се държеше резервирано с нея, предупреждавайки я, че няма да има възможност се свърже с янките от другата страна на реката. Като съпруга на истински южняшки герой естествено Риса беше добре дошла в лагера. Но тук имаше правила, и тя трябваше да се съобразява с тях.
Отведоха я в палатката на Тиа. През дългите месеци, прекарани сред боровете, Тиа се беше потрудила усърдно, за да направи живота си приятен. Походните легла не бяха нищо повече от нарове, но имаше куфари, огледала, бюро, дори произведения на изкуството, окачени по стените на малкото помещение — картини, рисувани от ранените мъже, повечето от тях доста добри. Риса легна на леглото, нахрани Джейми и накрая се унесе.
Събуди се и видя Тиа, която я наблюдаваше внимателно със злобен поглед. Стана, понамести си нощницата и прибра Джейми. Хвърли поглед към Тиа и отсече:
— Не съм предала Джером!
Тиа хладно повдигна вежди, без да отговори.
— Виждала ли си брат ми Иън?
— Скоро не. Но напоследък чух, че е в отлично здраве.
Тиа закрачи из ниската палатка.
— Във Вирджиния се проведе още една решаваща битка край Чансълърсвил. Ужасно сражение. Казват, че това е една от най-блестящите победи на Лий, но пък има хиляди убити и от Съюза, и от Юга.
Риса се изправи, загледана в Тиа.
— Армията на Потомак.
— И войската на Северна Вирджиния. Толкова много убити и ранени! Сред тях и Стоунуол Джаксън — потръпна Тиа — застрелян от собствените си хора! Взели го за янки.
Тя изсъска последната дума, изпълнена злоба.
Риса се поколеба. Стоунуол Джаксън беше ранен. Този легендарен мъж, вярващ в себе си и в своите хора, обожаван от всички. Уважаван от Лий.
Югът не можеше да си позволи да го изгуби, помисли си Риса. При все това не си струваше да оплаква един ранен генерал, след като баща й също може да е сред убитите.
— Тиа, моля те, ако знаеш нещо за баща ми.
— Изпращат ни списъци на загиналите южняци, а не на янките — отвърна Тиа студено, но после поомекна: — Ако баща ти беше ранен, щяхме да разберем. Той е известен човек. Новините идват постоянно от север и от юг.