Джером вдигна ръка.
— Няма значение.
— Но всъщност има значение, нали? — обади се Дейвид.
Джером впери поглед в него.
— Била е на борда заедно с вас, когато са ви обградили корабите на Съюза. Имате ли друго обяснение за засадата?
Мъжете мълчаха. Капитанът се ухили злобно.
— Господа, време е да си вземем обратно онова, което ни принадлежи по право.
В средата на май до бунтовническия лагер достигнаха слухове, че Стоунуол Джаксън е издъхнал. Беше претърпял ампутация на едната си ръка, когато се заразил от пневмония. Въпреки писмото, изпратено му от Робърт Лий, в което пишело, че без лявата ръка на Джаксън Лий се чувствал като без дясна ръка, великият мъж напуснал този свят. Смъртта му забули в траур целия Юг. Тялото му бе отнесено за поклонение в столицата Ричмънд. Там всички тъжаха за него без значение дали го познаваха или не. По ирония на съдбата един от най-големите стратези на Севера беше убит от собствените си хора. Загубата беше трагична. Дори Лий едва понесъл случилото се.
Макар да разбираше скръбта по Джаксън, от когото се бе възхищавала, Риса бе много по-озадачена, когато чу за една друга смърт. Антъни Хокинс бе включен в списъците на изчезналите. Предполагаха, че е убит в битка по време на сраженията край Чансълърсвил. Така и не успял да си вземе отпуската; никога повече не видя жена си и децата си. Когато Риса чу новината, отиде в палатката, която делеше с Тиа, понесла Джейми на ръце, и избухна в сълзи.
Тиа се нахвърли отгоре й с ръце, свити в юмруци.
— Как смееш? Как имаш наглостта да оплакваш войник от Юга? Как можеш да се присмиваш на болката ни по такъв начин?
Риса стоеше, втренчена в нея.
— Ако Иън беше убит, и ти плачеше, щеше ли това да означава, че се присмиваш на нашата болка? — попита тя изнервено.
— Иън ми е брат! Антъни Хокинс…
— Той беше мой приятел, забележителен човек, и аз се грижех за него. И ако досега не си осъзнала, че в тази война не съществува рязка граница между врагове и приятели, вземи излез от боровата горичка и виж какъв ад е навсякъде!
Тиа отстъпи назад смаяна.
— Знам какво става! — протестира тя. — Брат ми е янки, баща ми е от Конфедерацията. Майка ми плаче скришом от страх да не ни убият. Едва не обесиха снаха ми. Окачиха братовчедка ми на бесилото, и тя оцеля само защото брат ми й помогна да избяга. Сидни остана във Вашингтон и никой не знае защо, чичо ми сигурно много ще препати, докато тича след нея. И Брент можеха да го убият, когато един топовен снаряд се разби в бунтовническия лагер. Същата съдба очаква и Джером. Всичко разбирам — изкрещя Тиа и се хвърли на леглото си, избухвайки в ридания.
Риса не сваляше очи от нея, чувстваше се безпомощна, съжали, че се отнесе към Тиа с такава ярост. После се приближи колебливо, чудейки се дали Тиа ще приеме съчувствието й.
Реши да опита.
Седна на леглото до нея и заговори меко:
— Тиа, прости ми, моля те. Не исках да те засегна. Работата е там, че всички ние живеем в този кошмар. Трябваше да се запознаеш с Антъни. Беше забележителен човек: нежен, честен, смел, с изключителни маниери. Няма значение на чия страна е бил. Скърбя за неговата вдовица: сигурно е съкрушена; тъжа за децата му, защото никога няма да узнаят какъв прекрасен човек е бил баща им. Кълна ти се, не се подигравам на никого.
За нейна огромна изненада Тиа кимна с глава.
— Ти също ми прости. Не си виновна, че баща ти е съюзнически генерал и че си отраснала на Север.
— Наистина не съм — промърмори Риса.
— Казват, че Чансълърсвил е един от най-бляскавите триумфи, един от най-значимите моменти за генерал Лий, а ние изгубихме хиляди мъже… толкова много хора загинаха. И щатът е в разруха, Флорида е пред капитулация. Няма достатъчно храна и лекарства. Светът се промени, никога няма да бъде същият. Не беше толкова отдавна, когато всичко изглеждаше прекрасно. Мисля си за миналото и макар да изглежда егоистично, от моя страна, просто искам всичко да свърши.
— Всички се чувстват така, Тиа. Всеки изпитва болката и горчивината. И двете помагаме на ранените мъже на фронта. Всеки от тях е нечий брат, баща, син, любим, приятел. Дълбоко скърбя за моите приятели, Тиа, и от двете страни на бойната линия. Моля се за баща си, за брат ти и за мъжа си.
Тиа вдигна поглед към нея и красивите й тъмни очи блеснаха.
— Кажи ми истината: ти ли предаде Джером?