— Не. Кълна се. — Риса я погледна уверено.
Дълго време погледът на Тиа остана върху Риса. После я прегърна, за което Риса й бе много признателна. Най-после някой да й повярва.
Джейми, чието малко краче също се заплете в прегръдката, издаде пронизителен звук. Риса се засмя, последвана от Тиа. После Риса го сложи да легне. Смяха се и плакаха заедно. Джулиън, който беше дошъл да потърси сестра си, се спря за малко пред палатката. Войната ги е подлудила, реши той. Но когато ги чу да си говорят, се разколеба и отмина.
На следващия ден Риса се събуди рано. Остави Джейми на Тиа и Минеа, индианка, която помагаше в лагера. Жената също имаше деца. Джейми сякаш я обичаше инстинктивно и се радваше, когато е с нея.
Риса забеляза раздвижване в лагера, докато крачеше към реката. Осъзна, че на дискретно разстояние от нея се движи един от помощниците на Джулиън. Никъде не ходеше без придружител, така нямаше и от какво да се страхува. Но който и да я охраняваше, идваше с нея само до тесния проход и я чакаше сред боровете.
Изкъпа се набързо. Треперейки, излезе от водата и се преоблече. Едва бе закопчала корсета си, когато до ушите й достигна внезапна експлозия от топовен снаряд някъде напред в долчинката. Инстинктивно се сниши на земята. Топовният гръм бе последван от пушечни изстрели. Риса скочи на крака и забърза към пътечката сред боровете, където щеше да открие чакащия санитар.
Но се натъкна на Джулиън, който яздеше малко конче.
— Какво става? — попита тя.
— Край реката се завърза битка. Момчетата на Дикси се присъединиха към флотата на бунтовниците. Очертава се тежко сражение. Отивам да видя ранените.
— Нападение по море?
— Да, по реката дойде един кораб. Риса, махни се от пътя ми.
— Джером?
— Не знам.
— Трябва да е той!
— Най-вероятно.
— Вземи ме със себе си. Ще помогна.
Джулиън се вторачи в нея, стискайки зъби.
— Не!
— Моля те! Джулиън, знаеш, че мога да ти помогна! Моля те, прояви малко здрав разум! Как бих могла да се свържа с войските на янките? По дяволите, Джулиън, хайде, ще ти бъда от полза!
Джулиън се поколеба, но осъзна, че през цялото време, докато беше в лагера, Риса не беше на повече от крачка от него — просто нямаше как да се свърже с янките от другата страна на реката.
— Добре — склони накрая Джулиън. После й помогна да се качи на седлото зад него. — Да тръгваме тогава.
Веднага щом Риса се настани, докторът пришпори крантата.
— Хайде, конче, не ме предавай точно сега!
Кобилата се оказа невероятно бърза. Понесоха се в галоп през боровата горичка. Само след няколко минути чуха изстрели. Джулиън дръпна поводите и скочи на земята. После се обърна към Риса. Помогна й да слезе, развърза лекарското куфарче от седлото и забърза към гъсталака.
— Наведи се! — предупреди я той.
Тя го послуша. Последва го, като хвърляше бегли погледи към реката. Рязко пое дъх. Цялата река бе посипана с барут от топовните снаряди. Изведнъж в черната мъгла се забеляза раздвижване. По водата се носеше призрачен кораб. Риса го наблюдаваше, ахнала от почуда.
„Лейди Варина“. Пребоядисан, с ново име — „Слава“. Но това не беше корабът на Джером. Кой ли беше тогава?
Според бунтовническото разузнаване „Лейди Варина“ бе отведен във Фернандина, за да го използват срещу нарушителите на блокадата — цел, която изпълняваше преди да го пленят, само че за противниковата страна. После янките се бяха оттеглили от Джаксънвил и сега пристанището не беше вражеска територия.
Джером и екипажът му направиха успешен преход до Бермудските острови за муниции, а Конфедерацията трудно можеше да им ги осигури. Отплаваха с трюмове, пълни с памук, а се върнаха с британско злато и пушки. Промъкнаха се покрай брега, скрити в мрака, и това даде възможност на Джером да изготви план за превземането на „Лейди Варина“. Беше готов да пожертва хората си, дори и кораба. И въпреки слуховете, че Линкълн, в пристъп на гняв, е казал, че може да обучи нови офицери, но не и коне, капитанът не можеше да си позволи да загуби който и да е от своя екипаж.
Една нощ, докато лежеше буден, той си припомни Сейнт Огъстин и народа на баща си. Джеймс Макензи и останалите семиноли бяха избягали от Форт Марион, след като в резултат на гладуване бяха измършавели дотолкова, че да се промъкнат през решетките. Сега нямаше нужда Джером и хората му да гладуват, но методите за безшумно прокрадване, използвани от семинолите, можеха да му бъдат от полза. Първо разбраха, че „Лейди Варина“ се е отправила в открито море. Следващата им задача беше да се качат на борда. Не като го завземат, а крадешком — един по един.