Джеремая Джоунс взе една от аварийните лодки, откри местонахождението и целта на кораба, плаващ под флага на янките. Джером избягваше да използва Джеремая от страх, че могат да го пленят като шпионин, но момчето обеща, ако го заловят, да се предаде и да каже на янките, че преминава на тяхна страна.
Но не го хванаха. Той се върна при Джером, който го чакаше на борда на „Бодкин“, с информацията, от която се нуждаеше.
— Тръгват утре през нощта да ни търсят, капитане. Янките са много нервни. Разбрали са, че сте на бунтовнически кораб. „Лейди Варина“ е под командването на някой си капитан Пери Улмстед, който твърди, че ще ви обеси на кърмата на собствения ви кораб още щом ви зърне.
— Наистина ли? — промърмори Джером, а очите му проблеснаха заплашително.
— Но капитане, като нищо могат да ви обесят, вие сте избягал затворник и…
— Първо ще трябва да ме хванат, нали така? — рече капитанът.
Следващата нощ „Лейди Варина“, която беше излязла в открито море, бе взета на прицел от бунтовниците. Сюблимният момент бе дошъл, и те се приготвиха за нападение.
Използваха индиански боен прийом.
Пуснаха се по течението, аварийните лодки ги отнесоха до носа, където един по един — в черни дрехи и качулки, в пълна тишина — те използваха такелажа на кораба, за да се покатерят на палубата. Единственото им оръжие бяха ножовете. Обезвредиха стратегическите постове на охраната един по един — тогава се снабдиха с морски закривени саби на Съюзническия флот. Повечето янки бяха избити в схватката и погребани в морето, докато останалите деветима, които се предадоха по собствена воля, бяха завързани за кърмата. Охраняваха ги Дейвид и Джеремая. Останалите членове на екипажа се запътиха към капитанската каюта. Докато вървяха, чуха янките вътре да си говорят.
— Ако го обесим, след като е вече мъртъв, и го хвърлим в морето, ще изгние и ще нахрани чайките. Помни ми думите, тогава няма да успеят да пробият охраната ни!
Джером учудено повдигна вежди към Хамлин, после кимна мълчаливо. Разбиха вратата на каютата и влязоха толкова бързо, че нито един от петимата мъже около масата не успя да помръдне, още по-малко да извади пистолет или сабя. Веднага познаха Улмстед по пагоните. Естествено той седеше в капитанското кресло и бе вдигнал краката си върху бюрото.
Капитанът янки дори не успя да стане, когато Джером го изненада в гръб и опря нож в гърлото му.
— Какви са тези приказки? Да ме обесите, след като съм вече мъртъв? Да гния и да храня чайките?
Улмстед не си направи труда да се извинява, и това му правеше чест. Просто стоеше мирно.
— Предполагам, че вие сте капитан Макензи.
— Правилно предполагате.
— Ако възнамерявате да ме убиете…
— Не. Макар че седите в моето кресло и сте си вдигнали краката на бюрото ми. Имате ли нещо против да го освободите?
Улмстед стана. Беше среден на ръст с нормално телосложение. По страните на лицето му се спускаха стоманеносиви бакенбарди, много модни в момента, които подчертаваха къдравата му коса.
— Заповядайте на хората си да хвърлят оръжието — посъветва го Джером.
Улмстед им кимна и янките се разоръжиха.
— Какви са намеренията ви, капитане? — попита Улмстед.
— Ами, ще ви вземем кораба, а по-късно вие и вашите подчинени можете да използвате аварийните лодки, за да се върнете на брега.
Улмстед наклони глава, видимо облекчен. После се прокашля.
— Няма да напреднете бързо. По тези места е пълно с пясъчни наноси и плитчини.
— Познавам местността като пръстите на ръцете си. Мистър Дъглас, поемете руля, знаете курса, нали?
Останалите от екипажа трябваше да бъдат изритани от койките — някои от моряците оказаха съпротива, но накрая Джером и неговите хора успяха да превземат кораба без никакви жертви от тяхна страна. Имаше само четирима убити янки и няколко ранени. Капитанът изчака пукването на зората, за да освободи своите пленници. Натовариха ги на лодките, снабдиха ги с вода и храна — и никакви оръжия, и те отплаваха към брега.
След като се отърваха от янките, Хамлин застана спокойно до Джером.
— А сега, какво, капитане?
— Ще останем тук, докато се стъмни. После ще придружим „Бодкин“ надолу по реката, тъй като трюмовете му са пълни с провизии.
— А какво ще стане, ако знаят плановете ни?
— Ще се бием — каза меко Джером и се отдалечи.
Риса се движеше бързо, плътно зад Джулиън, и снижавайки се, се приближи към друг повален войник. Бунтовниците се бяха разпръснали и стреляха иззад дърветата. Изглежда, янките са видели кораба, плуващ надолу по течението и са започнали да го обстрелват с всички възможни средства.