Гората се изпълни с черен дим.
— Долу, Риса! — предупреди я Джулиън, протягайки ръка към ранения човек, когото бяха наближили. Преобърна тялото.
— Мъртъв — рече тихо и забърза напред.
Риса го последва, преглътна, опитвайки се да не поглежда към войника. Джулиън отново спря — този път при възрастен мъж, който охкаше и пъшкаше на земята, стискайки здраво единия си крак. Беше стар войник. Имаше посивяла брада, бяла коса и сиви очи. Погледна Джулиън, после се усмихна на Риса.
— Е, мога да умра с радост, щом видях такава красота, мис.
— Няма да умрете! — увери го тя на свой ред и му се усмихна.
— Направи бинтове. Имам нужда от турникет! — разпореди Джулиън.
Риса майсторски разкъса долната си фуста и постави турникета около крака на мъжа, веднага щом Джулиън отстрани панталоните, за да види пулсиращата рана. После стегна, за да спре кръвоизлива.
— Как се чувствате, войниче? — попита той легналия старец.
— Вече съм възрастен, и всичко ме боли. Как искате да се чувствам?
Джулиън се ухили на Риса.
— Мисля, че ще се оправи.
После се изправи и тръгна към друг войник, паднал до едно дърво в близката горичка.
Риса стисна ръката на стария войник.
— Ще се оправите, мистър!
Изправи се, готова да последва хирурга, но изведнъж чу цвилене и се обърна. В полуздрача успя да различи силуета на конник.
— Джулиън! — извика тя.
Обърна се и побягна към дърветата.
— Риса? — обади се Джулиън, загледан към мястото, където я беше оставил.
Риса бягаше с всички сили и не се обръщаше назад. Но конникът лесно я застигна и я повали на земята.
Нещо се пръсна на парчета върху главата й и когато тя се отпусна, конникът я метна на седлото и изчезна.
21
Джером използва „Лейди Варина“ като щит пред „Бодкин“, след като разтовариха безценното му съдържание в едно пристанище надолу по течението. Но бяха отвърнали на огъня на федералните — ето защо не биваше да остават дълго по тези места.
След продължителна артилерийска престрелка най-после бе настъпило затишие. Янките бяха изгърмели всичките си налични снаряди. Но много скоро щяха да им изпратят подкрепление и ще ги преследват, докато не ги хванат отново.
— Дъглас!
— Да, капитане.
— Ще взема една лодка и ще отида за Риса и за сина си.
— Добре, капитане.
— Нека дойда с вас, капитане — извика Дейвид, тичайки запъхтяно след Джером.
— Тук ще си по-нужен.
— На борда нямаме ранени, капитане. Само една обгорена от експлозив ръка. Вече я превързахме.
— Хайде тогава.
След двайсетминутно гребане стигнаха западния бряг на реката. Трябваха им още трийсет минути, за да претърсят боровата горичка и да открият Джулиън.
Той седеше на земята, облегнат на дървен куфар. От раната на главата му течеше кръв. Джером започна да обикаля притеснено около братовчед си, докато един от санитарите превързваше раната на слепоочието му.
— Джером — рече Джулиън, опитвайки се да се усмихне. Трудно изговаряше думите. Явно много го болеше. — Знаех, че си някъде наблизо. Сигурен бях, че ще се върнеш за кораба.
— Да, върнахме си го. Но ти…
— Чувствам се като глупак… — каза Джулиън и наведе глава. После вдигна поглед към Джером и въздъхна леко. — Хванаха я. Отвлякоха я.
— За какво говориш? — свъсено попита капитанът.
Джулиън потръпна.
— Риса. Риса беше с мен. Точно зад мен. От пушека излезе конник. Тя тичаше към мен. По дяволите, Джером, сигурен съм, че викаше за помощ. Конникът я удари по главата с приклада на пушката си. После я метна на седлото. Аз тръгнах след него.
— И не носехте никакво оръжие? — възкликна Дейвид.
Джулиън сви рамене.
— Предполагам, че ние, лекарите от рода Макензи, сме малко чалнати — смутолеви той. — Мислех, че мога да спра нападателя. Може би щях да успея, но след него яздеше още един. Той ме повали на земята, преди да мога да направя нещо.
— Кога се случи това?
— Най-много преди двайсет-трийсет минути — отвърна Джулиън. — Изгубил съм представа за времето. О, господи, съжалявам.
— За какво, по дяволите? — Джером се наведе над братовчед си и стисна рамото му окуражително. — Не се тревожи. Ще я върна. — После се изправи и се обърна към Амос, санитаря на Джулиън.
— Хич не берете грижа, капитане. Сам ще го прибера до лагера. Само след час ще вдигне глава и ще се заеме с операции.
— Благодаря, Амос — Джером се обърна към Стюарт. — Дейвид, можеш ли да вземеш един от заблудилите се коне, да се върнеш назад и да потърсиш сина ми? По-късно ще се срещнем на кораба.