— Къде… — промърмори тя.
Джером стоеше срещу нея и я наблюдаваше.
— Никой от нас не знае къде отива другият. Никой не пита. Беламар е свещен, неутрален за рода Макензи. По-добре и ние да тръгваме.
— Чакай! — извика Риса, докато Джером я буташе към вратата. — Още не съм видяла Алена. Нямах сили да…
— А имаше сили да стигнеш до хола и без малко да настроиш Иън срещу мен! — обвини я той.
— Аз просто…
— Опитваше се да избягаш. Обеща ми нещо, не помниш ли? Трябваше да си мълчиш, а аз да пощадя живота на приятеля ти.
Тя присви очи:
— Не се опитвах да избягам. Просто вървях по коридора. Предупреждавам те, само ако сториш нещо на Фин…
— Мис Магий, лъжеш ме най-нагло в очите. Мъчеше се да избягаш. Но да знаеш — не съм имал никакво намерение да убивам Фин.
— О, как смееш да ми говориш така!
— По принцип говоря истината.
— Твоята истина! Няма да дойда с теб. Лошо ми е.
— Ще дойдеш, и още как!
— Нямам сили, само ще съм ти в тежест. Чувствам се ужасно.
— Престани да се оплакваш, мис Магий! — заповяда й Джером, пронизвайки я с кобалтовосиния си поглед. После, въпреки протестите й, я вдигна на ръце и я понесе навън в аления здрач на пукващата зора.
3
Малка лодка ги отведе от остров Беламар до дълбоките води на залива. На Риса й се стори, че дъното съвсем се изгуби от поглед. Дори и да не избяга, можеше да причини такива главоболия на Джером Макензи, та чак свят да му се завие.
Обърна се и го погледна — той гребеше, но също я гледаше. Усмихвайки се мрачно, стъпи по средата на нейната седалка и затисна полите й така, че да не може да мръдне.
— Ще спрем тук някъде. Нужно ни е време — каза той твърдо.
— Къде е Фин? — попита Риса.
— Скоро ще ти съобщя.
— Заклеваш ли се, че е жив и здрав?
Той учудено повдигна вежди, спря да гребе и се облегна на рамото й.
— Дадох ти дума, мис Магий, Фин е добре. Ти си тази, на която не може да се вярва. Ето че пристигнахме. Ето и „Лейди Варина“. Едно време се казваше „Милосърдие“, но му смениха името.
С пукването на зората на хоризонта се появи кораб, който отначало й се стори призрачен. Сякаш изпълзя от утринната мъгла на фона на розовите краски на изгряващото слънце. Носеше името на съпругата на президента на Конфедерацията, Дейвис. Плаваше с грацията на лебед. Макар и малък, той бе издължен и елегантен. Когато се приближиха, Риса видя, че покрай десния борд бяха поставени три топа и предположи, че и отляво има толкова.
Опита се да се утеши с мисълта, че и най-скромните военни кораби на Съюза можеха спокойно да се справят с тази бунтовническа шхуна, но беше отраснала сред военни и не можа да не оцени високата й скорост.
Когато стигнаха кораба, отгоре им спуснаха стълба. Риса се изправи и лодката се заклати заплашително под краката й. Обзе я моментна паника, която я накара да се замисли дали да не скочи във водата, вместо да отпътува с този капитан и неговия екипаж.
Но Джером стоеше точно зад нея, уравновесявайки лодката с тежестта си. Взе ръцете й и ги постави върху въжената стълба. Не й остана друго, освен да се покатери. Сламенорусият младеж, който я охраняваше в Беламар, я поздрави пръв и й помогна да се качи. Тя бързо прецени с поглед екипажа. Видя около петнайсетина моряци, но предположи, че има и още, вероятно заети с подготовката за отплаване. Мъжете, които я наобиколиха, не носеха униформи, някои бяха полуголи. Повечето бяха млади, но тук-там се забелязваха и посивели бради. Оглеждаха я мълчаливо в очакване на Джером.
Той се качи на борда и с пъргавината на котка застана до нея.
— Господа, за известно време ще си имаме гостенка тук, на кораба. Въпреки че тя не подкрепя нашето дело, ние ще й докажем, че южняшкото гостоприемство не е само мит. Накратко, на всяка цена трябва да я накараме да остане с нас — тя и без това обожава морето. Благодаря за вниманието. Хамлин, отплаваме!
Един висок слаб моряк поздрави Риса с усмивка. Отдаде й чест и хукна да си върши работата. Някой сложи ръка на рамото й.
— Ела, ще ти покажа каютата.
Колкото и да не й се искаше, Риса не можа да не се възхити на кораба. Моряците енергично сновяха по палубата, готвейки се за отплаване.
Джером я поведе надолу по малка стълба. Когато отвори вратата, Риса се озова в капитанската каюта. За миг застина на място, премигвайки, докато свикне със слабата светлина. Върху масивно дървено бюро светеше красива нощна лампа. Отляво, до стената, Риса видя широко легло. Рамките му бяха облицовани с дърво, а нагоре по стената — дълги полици с книги и няколко стъклени гарафи. Интересно защо вляво имаше малка вратичка, а точно пред нея — огромно кожено кресло. На отсрещната стена се виждаха още лавици, гардероб и нещо, което й заприлича на килер. Каютата беше обзаведена с превъзходен вкус. Мебелите и ламперията бяха целите в изкусна резба. Сякаш това беше каютата на капитан на богат търговски кораб, а не на военна шхуна.