Няма да позволи! Трябва да живее заради Джейми.
— Пусни ме! — изкрещя тя, забивайки юмруци в гърдите на Сейдж. Той изпъшка и разхлаби хватката. Едва стъпила на крака, Риса хукна да бяга. Конникът бе дошъл за нея. Тя тичаше, обзета от паника, усети как земята се клати под краката й, когато конникът я настигна за втори път.
— Копеле! — проехтя гласът на Досън.
Чу се пушечен изстрел, майорът нададе вик и се хвърли в шубрака зад пристанището. Риса изпищя и се затича още по-бързо, съзнавайки, че конят също набира скорост. Почти усещаше дъха на животното във врата си.
— Риса!
Едва не се строполи на земята. Гласът на Джером. О, господи! От тази страна на реката, на вражеския бряг, сам, материализирал се от дима на фона на залязващото слънце! Беше дошъл за нея.
Обърна се точно когато той й подаде ръка. Повдигна я и се опита да я преметне върху седлото, но под тежестта на тялото й и двамата се катурнаха на влажната земя. Риса се уплаши, че конят може да връхлети отгоре им и да ги стъпче. Но животното запази равновесие и след малко вече се носеха в галоп край пристанището, но в обратна посока. Риса се вкопчи отчаяно в гривата на коня.
Джером насочи животното към водата. Там ги чакаха хората му с малка лодка. Янките ги следваха по петите.
— Дайте ми Риса! — изкрещя някой.
Риса видя Майкъл в друга лодка. Помогнаха й да се качи и отплаваха през реката. Все още върху седлото, Джером се обърна към източния бряг и започна да стреля с пушката си. После скочи от коня и хвърли оръжието си в лодката. Заплува срещу течението и най-накрая се добра до борда. Беше бос, гол до кръста, прогизнал. Снишавайки се, той приближи Риса. Очите му я докоснаха с познатия син пламък.
Тя беше капнала от изтощение, насинена, подута и мокра до кости. Все още трепереше. Помъчи се да седне, да отвърне на погледа му.
— Не съм виновна, че янките те нападнаха! — извика сърдито тя, докато мощните загребвания на Майкъл ги превеждаха през гъстия черен облак от барутен прах.
— Аз…
Стори й се, че синьото на очите му внезапно обгърна целия пейзаж и леко потъмня. Искаше да се бори, да говори още. Но неочаквано всичко се разми пред очите й, опита се да се изправи, но не можа. Само залитна и падна в обятията му.
— Трябва да я заведем на кораба при доктор Стюарт, и то бързо — рече Джером.
Майкъл кимна и подхвана греблата с още по-голямо усърдие. Капитанът придържаше жена си. Накрая стигнаха „Лейди Варина“. Джером внимателно вдигна Риса на рамо и се изкачи по стълбата към палубата.
— Върна ли се доктор Стюарт? — извика той.
— Да, сър! — изкрещя в отговор Хамлин.
— Прати го в каютата ми. Веднага! После право напред!
— А посоката, сър?
— Юг, мистър Дъглас, юг. Към дома.
Риса нямаше никаква представа колко време е била в безсъзнание. Когато се събуди, беше отпочинала и главата вече не я болеше.
Стаята, в която се намираше, й беше позната — каютата на Джером на борда на „Лейди Варина“. Янките не бяха променили нищо. Бюрото стоеше на мястото си пред капитанското кресло.
Единствената разлика беше импровизираното детско креватче с пищящия Джейми в него.
— Джейми! — извика тя щастливо.
— Леко, леко! Седни! — предупреди я някакъв глас.
Тогава забеляза Дейвид Стюарт, който седеше на стола точно до нея. Разлистваше куп вестници, оставени от янките. Риса го дари с лъчезарна усмивка и протегна ръце към Джейми.
— Дейвид, колко се радвам да те видя! Добре съм. Вече не ми се вие свят и главата не ме боли. Даже усещам движенията на кораба.
— Но той не се движи.
— О? — Риса го погледна озадачено, но Джейми тутакси отвлече вниманието й и тя го притисна към гърдите си. Бебето продължи да се дере сърдито. Риса откри, че е облечена с дълга бяла нощница, която никога не е била разкопчавана. Изчерви се под погледа на Дейвид Стюарт, но после си спомни, че е лекар и накърми Джейми.
— Толкова те обичам — прошепна тя на сина си, докато го люлееше нежно. След това се обърна към Стюарт.
— Щом не се движим…
— В момента се намираме между Беламар и „Морския замък“, дома на Джером. Малко уединено пристанище, известно на малцина. Удобно е за акостиране и тъй като няма условия за ремонт, трябваше да отидем малко на север и там да направим някои поправки.
— Не се ли страхуваш, че мога да споделя тази информация с моите приятели, янките? — подхвърли тя язвително.
Дейвид се ухили.
— Имаш ли представа къде точно се намираме?
— Не — призна Риса. — Но веднъж успях да стигна до Беламар.