— Всеки, който желае, може да намери „Морския замък“. Но дали на янките ще им стиска? Това може да означава още една индианска война: нападение върху частна собственост. Ще се включат всички работници от имението, както и приятелите на Джеймс.
— Още не сме стигнали „Морския замък“, нали?
— Вече сме близо. Всъщност пристигаме още днес.
— Сигурен ли си, че е безопасно? — промърмори тя и хвърли поглед към Джейми.
— Повече от всичко на света. Довърши с Джейми. Аз ще ти донеса кафе. Ако си убедена, че се чувстваш добре, ще вземем лодка.
Дейвид беше довел на кораба не само Джейми, но и Минеа с двете й деца. Съпругът й бил убит от шрапнел. Тя му предложила да тръгне с него и да помогне с каквото може за Джейми. Била любопитна да научи какъв е животът сред тресавищата, населени със стотици семиноли. Риса я посрещна с радост и й благодари, задето се е грижила за сина й с любов и нежност в нейно отсъствие. Толкова се бе уплашила, че ще умре или че ще я разделят от Джейми. Сега бе щастлива. И развълнувана. Все пак това бе домът на съпруга й.
Лодката ги отведе до дока, който бе дълбоко врязан в сушата. Риса се огледа наоколо с благоговение. Сякаш беше в рая. Зеленината се стелеше плътна и мека, с пищно разнообразие от цветове. Минаха от солена в по-сладка вода. Заобикаляха ги ниско сведени натежали палми и мангрови дървета. Зелените водорасли ограждаха пясъчната крайбрежна ивица. Водата менеше цвета си от мътносиньо до тюркоазено. Пясъчният бряг преливаше в поляна, покрита със свежа зелена трева.
Изведнъж на хоризонта се появи и самата къща — огромна и с великолепно изложение, тя се вписваше идеално в пейзажа.
Когато издърпаха лодката на брега, откъм дърветата наизлязоха група мъже, въоръжени с пушки. Сред тях имаше индианци, бели, негри и метиси. Когато приближиха, един от тях пристъпи напред.
— Доктор Стюарт!
— Били! — рипна Стюарт на дока, после подаде ръка на Риса. — Мисис Макензи, Били Боунс, далечен братовчед на Джером — добави весело.
Били кимна любезно на Риса, докато я оглеждаше изучаващо.
— Добре дошла!
— Благодаря.
Били Боунс? Какво необикновено име.
Но и мястото беше необикновено.
Дейвид се обърна, за да помогне на Минеа и двете й деца, но Били го изпревари, удостоявайки я с широка усмивка.
— Хайде, ще ви заведа до къщата — каза Дейвид.
Когато стигнаха главната порта, тя изведнъж се разтвори и на прага се появи жена, която се усмихна и побърза да ги посрещне.
Беше красива. По гърба й се спускаха дълги кестеняви коси. Очите й имаха цвета на смарагд. Слаба и елегантна, отдалеч тя изглеждаше на не повече от двайсет години. Когато се приближи, Риса забеляза, че е по-възрастна.
— Риса, скъпа, толкова сме щастливи, че си тук. Аз съм Тийла, майката на Джером. Влизай, искам да видя внука си. Позволи ми да го подържа!
С тези думи тя грабна бебето от Риса и тръгна по коридора.
— Хайде, скъпа, влизай! О, Дейвид! Извинявай! Чудесно е, че те виждам — отново се обърна Тийла и целуна лекаря по бузата. — Джеймс, скъпи, тя е тук!
Бащата на Джером влезе в салона, на лицето му грееше усмивка. Хвърли любопитен поглед на жена си, после видя Риса, Дейвид и детето.
— Добре дошла! — рече той, приковал очи върху нея. После взе бебето от ръцете на жена си.
— Скъпа, малката Мери вика от горния етаж. Опасявам се, че не мога да й дам това, от което се нуждае в момента. Има достатъчно време, ще видиш внука си. Дейвид! Ти доведе снаха ми. Какво мислиш за нея?
— Прекрасна е, сър. Старая се да не й натяквам, че е янки.
— Е, ще трябва да се примирим с това — промърмори Джеймс, докато премигваше срещу Риса.
Мистър Макензи беше много симпатичен. Сега вече й стана ясно откъде Джером бе наследил изключителната си хубост.
— Риса Макензи, ти си винаги добре дошла тук независимо от политическите ти пристрастия. Като майка на първородния ми внук това е най-малкото, което мога да ти предложа. Вечеряла ли си? Хайде, има шунка, бисквити и плодов сок. Струва ми се, че имаш нужда да се подкрепиш.
Риса се усмихна топло. Родителите на Джером бяха очарователни, мили и гостоприемни. Чувстваше се едновременно горда и засрамена, че се запознава с най-близките хора на съпруга си. Освен това умираше от глад.
— Благодаря, мистър.
Гостната беше изискана и в същото време уютна. До масата имаше бюфет, отрупан със сребърни съдове. В ъгъла се виждаше цял куп дърва за огрев, сякаш бяха планирали пристигането на кораба на сина си.
Риса седна на масата заедно с Дейвид и Джеймс. Минеа дойде, за да вземе Джейми. После го отведе на горния етаж, последвана от двете си деца. Тийла се върна с малката Мери. След като Риса се порадва на новородената си снаха, отнесоха бебето при другите деца. Отначало водиха лек непринуден разговор. Риса им разказа всичко, което знаеше за Джером, Брент, дъщеря им Сидни и за братовчедите Джулиън, Иън и Тиа.