— Обичам те.
Но докато му нашепваше тези думи, Джером се изтръгна от прегръдките й и се загледа на югозапад. Тя инстинктивно го последва.
— Джером, какво има?
Той се обърна, гледайки я право в очите.
— Къщата на баща ми гори! — изкрещя, сграбчи панталона си и когато го нахлузи, в далечината проехтя тътен от топовен изстрел.
22
Джером изчезна, още преди Риса да е посегнала към нощницата си. Навлече я с треперещи ръце и хукна след него. Но когато откри пътеката към къщата, от гъсталака изскочиха двама войници янки и й препречиха пътя. Тя се сепна от уплаха и изпъшка, загледана в тях.
— Кои сте вие? Откъде се взехте?
— Не можете да отидете до къщата, мадам.
— Пуснете ме веднага! Моят…
— Не, мадам.
— Детето ми…
— Това е бунтовническо укрепление, което ще се срине всеки момент.
— Не, пуснете ме да мина…
— Риса, недей! — извика трети глас, който я накара да се обърне. По пътеката идваше още един мъж. Носеше униформа с майорски пагони.
— Добре! — рече единият войник. — Майор Макълоу ще ви обясни.
С мрачно и тържествено изражение на луничавото си лице Фин Макълоу почти беше стигнал до групичката. Усмихна се на отчаяния вид на Риса и й се поклони.
— Знаех си, че ще те изненадам, Риса. Глупавият доверчив Фин! Е, не се оказах чак такъв глупак. Зачислен съм към разузнавателната служба в армията на Потомак. Хукър успя да ни организира много добре и от известно време работим успешно под ръководството на Пинкертон. Ти ни беше изключително полезна, Риса. Даде ни всичко, от което се нуждаем. Знаех си, че мога да накарам съпруга ти да дойде отново при теб, ако те отвлека от територията на бунтовниците. Господи, откога чакам този миг! Направи огромна услуга на Съюза. Аз също.
— Нападнал си дома на мъжа ми, запалил си мирна къща! Детето ми е вътре. Други деца…
— Да не си се любила с врага, Риса! — укори я той и Риса забеляза нещо странно в погледа му. Фин поклати глава със съжаление. — Знаеш, преди бях влюбен в теб. Но ти никога не ме пожела. И изведнъж те отвлече някакъв си бунтовник полуиндианец, и ти му роди дете.
Фин Макълоу със сламенорусата коса и лунички по лицето. Фин, който нехаеше за войната, не се интересуваше на чия страна ще е победата, стига да може да си върши работата — гмуркач на потънали кораби. Помагаше в болницата, навсякъде бе добре дошъл. Риса го смяташе за приятел, почувства се адски виновна, че го използва да я заведе до залива Бискейн в нощта, когато тръгна да търси Алена.
Сега разбираше, че използваната е била тя. Дали Фин работи отдавна за разузнаването, зачуди се Риса. Или е решил да отмъсти лично на Джером, задето го плени в онази злополучна нощ? Колко глупаво от нейна страна да му се довери. Наистина беше причинила арестуването на мъжа си, макар и несъзнателно. По дяволите Фин и хората му! Къщата гореше, а детето й беше вътре. Хвърли поглед към войниците, които очевидно бяха подчинени на майора.
— Кълна се: само ако ме докоснеш, баща ми ще те прати на военен съд и ще увиснеш на бесилката! Янките не водят война срещу цивилни граждани и деца!
Обзета от страшна ярост, тя избута войниците и се втурна към къщата. До ушите й стигнаха далечните викове на Фин, но не даваше и пукната пара за него.
Лявото крило на сградата гореше в буйни пламъци. Чуха се изстрели и Риса видя как хората на Джером и семинолите пристигат с дълги лодки по реката. Гърмежите идваха от корабите, осъзна тя. Очевидно янките бяха започнали престрелка с „Лейди Варина“ в малкото пристанище — мястото, където Риса бе довела врага.
Със сигурност и Джером участваше в битката. Но какво ли се беше случило със семейството му? Господи, тя им беше причинила всичко това. Възможно беше и детето й, и роднините на Джером да са в опасност в опожарената къща.
Най-вероятно са избягали. Но трябваше да се увери. Застана на входната врата и изкрещя, но в отговор чу само пукането и съскането на огъня. Горещината беше непоносима. Беше безумно да влиза, но беше длъжна да го направи. Ами ако намери някой ранен или някой прострелян и кървящ на пода? Ами ако роднините на Джером са пострадали? Възможно ли е всички да са избягали и в бързината да са забравили Джейми…