Заряза моряците и войниците, които се сражаваха край водата, и забърза към къщата. Претърси приземния етаж, избягвайки гостната, откъдето идваха пламъците. Хукна нагоре по стълбището, нехаеща за пушека и жегата.
— Тийла! Джеймс! Има ли някой? Тук съм, чувате ли ме, къде сте?
Не последва никакъв отговор. Изтича до стаята на Джером, за да потърси Джейми, когото беше оставила да спи в креватчето. Минеа не би изоставила бебето за нищо на света. Тийла и Джеймс също не биха забравили спящото дете, повтаряше си Риса. Всички бяха избягали. Спалнята започна да се пълни с дим и тя извика отново:
— Джейми! Имали някой? Помощ! Има ли някой? Моля ви, къде е детето ми?
— Риса!
Обърна се и видя Фин Макълоу, който се вживяваше в ролята на военен все повече, и повече. Сега носеше револвер. Риса го погледна и осъзна, че е буквално притисната до стената.
— Риса, къщата гори.
— Така е. Но детето ми…
— Не ставай глупава. Взели са детето. Хайде, Риса. По дяволите, имам пистолет. Излизай!
— Да излизам? Ще ме застреляш, без да ти мигне окото, така ли?
Фин пристъпи напред и Риса се оказа неподготвена за удара, който й нанесе по челюстта. Главата й се завъртя и падна назад върху стената.
— Ще дойдеш с мен, Риса! — настоя Фин. — Повече няма да ме пренебрегваш. Горкият жалък Фин, който лесно можеше да въртиш на малкото си пръстче. Бях страхотен, Риса. Почти успях да хвана сестра му. Тогава щеше да разбере какво е да се страхува за жена, която обича. Трябваше да видиш лицето му, когато го изкарахме от къщата ти на Сейнт Огъстин. Наблюдавах те от известно време. Подслушах разговора ти с талантливия млад лекар Джулиън Макензи. Така узнах кога ще се качиш на борда на „Лейди Варина“ и кога можем да го нападнем. Сигурен бях, че Джером ще прекоси реката заради теб. Така успях да открия и двама ви. Огънят ще стихне, Риса. Не дойдохме тук заради имението на Макензи, а заради Джером и кораба му.
— Знаеш ли, може да имаш цяла дузина пушки, и пак няма да тръгна с теб! Обичам съпруга си, Фин. Това е нашият дом и детето ни е също тук!
— Риса, заблуждаваш се! Югът ще загуби войната. Джером ще изгуби всичко.
— Може да загуби войната, но ще запази сърцето, душата и любовта си. Винаги ще бъда до него.
— Идваш с мен! Вече губя търпение! — отсече Фин и я избута пред себе си. После опря дулото на пистолета до челото й. — Веднага!
Риса си помисли, че е странно неуравновесен. Може би войната бе размътила разсъдъка му. А може би просто разиграваше подла тактическа игра. Сигурно сега измисляше развръзката и нямаше да позволи на никой да му попречи да я осъществи.
Нещо изпращя и Риса погледна към вратата. На прага стоеше Джером. Импозантният му силует се очерта сред бушуващите златисти пламъци. Втурна се в спалнята с насочена срещу майора сабя.
— Пусни я, Фин!
— Махни се от пътя ми, Макензи. Иначе, кълна се, ще ти пръсна черепа. Взимам жена ти.
Джером се отмести и погледна към Риса.
— Трябва да се измъкнем от къщата, и то бързо.
Тя кимна. Устните й бяха твърде пресъхнали, за да говори.
— Хайде, Макензи, махай се от пътя ми. Риса, кажи му да се разкара. Ако не го направи…
Джером се приближи, свали сабята си и заобиколи Фин и Риса. Фин го гледаше сконфузено.
— Риса — рече Джером, трябва да знаеш, че онази нощ, когато ме отведоха от Сейнт Огъстин, беше невероятна. Струваше си месеците, прекарани в затвора.
— Млъкни, Макензи! — изкрещя Фин. — Мъртъв си, човече. Тя ще дойде с мен. Ще я отведа оттук, преди да успееш да нададеш бойния си индиански вик!
Джером не го слушаше.
— И аз те обичам, Риса. Независимо дали сме във война, или не.
— Няма да тръгна без теб, Джером! — изпищя Риса, когато Фин я стисна още по-силно. — Но щом стигне вратата, той ще стреля…
— Макензи! — изрева Фин. — Не мога да убия и двама ви, но ако не стоиш настрана, ще застрелям или тебе, или нея. Един от вас ще умре.
Джером все още изглеждаше спокоен.
— Няма да я убиеш. Ще те разкъсам на парчета, без значение колко куршума ще има в тялото ми. Хората ти бягат — рече той на майора. — Не могат да превземат това място. Никога не биха могли. Последното, от което се нуждаят Съединените щати в момента, е още една ожесточена, скъпо струваща война със семинолското население на Флорида!
— По дяволите! Млъкни, Макензи! — изсъска Фин. Премести дулото от главата на Риса и започна да стреля. Тя се вкопчи в ръцете му, но беше твърде късно. Джером падна на пода.
— Мръсник! — изпищя Риса, но той я удари с приклад по главата. Тя се олюля и Фин я метна през рамо. После се обърна и заслиза по стълбите.