Риса се помъчи да не губи съзнание, твърдо решена да се бори докрай. Люшкаше се между надеждата и отчаянието. Съзнаваше, че ако е загубила съпруга и детето си, няма за какво да живее.
Отначало не й достигаха сили. Виеше й се свят, главата й туптеше от болка. В очите й пареха сълзи, които се стичаха по лицето. Опита да се поизправи, да се бори с Фин, докато я мъкне из къщата. Той бързаше към дока, където чакаха лодки. Хората му все още стреляха по семинолите, скрити в страничните пристройки и близките гъсталаци. Но битката беше напълно безсмислена. Фин хвърли Риса в една от лодките и побърза да я избута във водата, скочи до нея и бутна лодката.
Загреба усърдно, забравил света около себе си. Риса успя да се изправи с мъка, но когато я видя, той мигом я перна с едно от греблата и светът отново се завъртя пред очите й. Догади й се, едва се овладя.
— По дяволите! Опитвам се да ти спася живота.
— Върви по дяволите, долен мръсник! Ти ограби всичко хубаво в моя живот!
— Това вече е минало, Риса. С този живот е свършено. Повече няма да се подчиняваш на врага!
— Ти го застреля, за бога! Ако наистина си го убил, ако е мъртъв или загине в пламъците, кълна се, че няма да се успокоя, докато не те видя на бесилката!
— Внимавай, Риса! Или ще прекараш остатъка от живота си под ключ!
— Не можеш да го направиш! Забравяш, че не съм от бунтовниците. Всички знаят колко съм вярна на Съюза, дъщеря на уважаван федерален генерал. Правителството…
— Правителството никога няма да узнае. — Предупреди я Фин и се усмихна.
Риса усети ледени тръпки по гърба си и осъзна, че Фин търсеше лично отмъщение. Не възнамеряваше да я върне в никое северно пристанище. Пленяваше я за свое удоволствие. Само бог знае къде ще я отведе и какво ще й стори.
Стисна зъби. Можеше да скочи във водата и да му избяга. Или да го удави. От опит знаеше как да се справя със силни и властни мъже. Първо трябва да се махне от лодката, да се върне в къщата и да се моли мъжът й да е там и да не е…
Мъртъв. Прострелян хладнокръвно. Защото бе довела врага право при него.
— Кажи ми, работеше ли към разузнавателната служба първия път, когато ме доведе на юг?
— Не точно — усмихна се Фин. — По това време все още се домогвах до този пост. Познавах когото трябваше. Освен това ми казаха, че морските офицери давали мило и драго да хванат Мокасин. Докато гниех на един остров в очакване да ме приберат, Макензи успя да ме хване. Е, подлагайки се на такива рискове, аз очаквах да получа богатство и слава. Разбира се, търсех и лично отмъщение. Ако бях хванал мис Сидни Макензи, щях да се погрижа да я върнат на любящото й семейство далеч по-смирена и послушна! Подходящата мъжка компания може неимоверно да предразположи една жена.
— Фин, не мога да крия, че беше добро момче. Вярвах в честността и благородството ти. Никога не съм предполагала, че можеш да бъдеш такова чудовище.
Той пак се усмихна.
— Ще ме харесаш, Риса. След известно време.
— Никога. Ще те презирам, докато умра.
— Не се заричай, Риса. Наближаваме моя кораб. Ще промениш мнението си преди зазоряване. Обещавам.
— Никога.
Тя понечи да скочи във водата. Фин вдигна греблото, за да й нанесе втори удар, но не улучи. Риса видя чифт ръце да се хващат за ръба на малката лодка. После на борда се появи Джером като разярен Нептун. От тялото му се стичаше вода, но това не му попречи да сграбчи ръката на Фин заедно с греблото. Когато Риса се понадигна, Джером изблъска Фин от борда и двамата изчезнаха под повърхността.
— Джером! — крещеше Риса, защото не можеше да различи главите им под водата. Изчака и се провикна отново. Здрачът се сгъстяваше. Реката беше мътна и непрогледна като нощ. Докосна нещо. Човешка коса. Нечии ръце се протегнаха и я дръпнаха надолу. Надолу…
Видя лицето на Фин. Давейки се, той се вкопчи отчаяно в нея. Посегна към лицето, към косата й…
Изведнъж падна назад, сякаш някой го дръпна силно. Риса успя да изплува, борейки се за въздух.
— Джером!
Ненадейно около кръста й се обвиха ръце. Зърна лицето на мъжа си — сините му очи отразяваха лунната светлина върху повърхността на водата.
— О, Джером…
Хвърли се в прегръдките му.
— Всичко е наред, любов моя. Всичко свърши.
— Фин… мъртъв ли е?
— Не знам. Тъкмо щях да го убия, когато мина Дейвид с лодка. Не исках повече смърт, Риса. Може би трябваше да го довърша.
Риса поклати глава.
— Толкова се уплаших, че си загинал, прострелян в къщата…
— Нужно беше да го измамя, да го накарам да стреля и да реши, че съм умрял. Легнах на пода, преди някой от куршумите му да ме е улучил.
— Слава богу. О, Джером. Детето ми. Нашето дете. Джейми…