— Джером!
— Просто се шегувам, любов моя — рече той, после въздъхна, — ако си при бунтовниците, мога да идвам да те видя.
— А ако не съм там? Ще отидеш ли при Жанин Томпсън?
— Казах ти истината…
— Аз също. Както винаги.
Той се разсмя и я притисна още по-силно. Остави Джейми долу, оформяйки малко легълце от одеялата му върху брега. После се обърна към Риса.
— Прости ми. Бях толкова наранен, толкова уплашен. Затова не ти дадох шанс.
— И ти ми прости.
— Обичам те. Никога не съм си представял, че мога да обичам толкова силно, че мога да се нуждая от някого така, както се нуждая от теб, с цялата си душа.
— О, любов моя! — прошепна тя и в очите й блеснаха сълзи.
— Очакват ни още бури, но мисля, че ще ги преодолеем. Вярвам в семейството си. Каквото и да се случи между нас, ще бъдем заедно до края.
— Винаги ще говоря това, което мисля.
— През цялото време ще ти казвам какво трябва да правиш.
— Най-вероятно да не те слушам.
Джером се засмя.
— Бях голям глупак. Сега ти вярвам. Вярвам в нас — той хвърли поглед към бебето, и отново се усмихна. — Каквото и да ни донесе войната, винаги ще те обичам. Не трябва да се съмняваш в мен, защото си единствената, с която искам да прекарам живота си.
— О, господи. И аз те обичам. Обичам те безгранично.
— Риса?
— Да?
— Рядко ни се отдава такъв шанс.
— Знам.
— И знаеш ли какво?
— Въпреки че сме политически врагове, създадохме прекрасно бебе.
— Вярно е.
— Можем да пробваме отново. Улови мига, яхни дивия вятър…
— Хм… — промърмори тя. — Да яхна вятъра? Южния, бунтовническия вятър, нали, любов моя?
Той не й отговори с думи. Повали я на пясъка и й отвърна със страстна целувка. Риса не знаеше какво ще им донесе бъдещето. Но тази нощ беше отдаване. И за двама им.