Риса остави писмото, обзета от внезапна тревога. Вдигна поглед и застина.
Джером стоеше пред нея. Увлечена в четене, тя не беше усетила отварянето на вратата. Облегнат на дървената ламперия, той май стоеше там от доста време и продължаваше да я гледа втренчено. Явно се връщаше от работа, тъй като беше само в панталон. Вените на бронзовата му шия пулсираха.
На светлината на лампата сините му очи имаха стоманеносив оттенък, тъмната му коса падаше свободно по раменете, а голите гърди му придаваха нещо индианско.
Риса се изправи зад писалището, обзета от ужас, и по бузите й плъзна руменина. Когато той се приближи, се отдръпна рязко, но нямаше накъде да бяга сред толкова много мебели. По тялото му преминаха яростни вълни. Гледаше я с такова презрение, че тя изпищя от страх да не я удари.
Но той дори не я докосна. Просто хлопна чекмеджето и се обърна към нея, подпирайки се на бюрото. Сключи ръце върху гърдите си и чак тогава продума:
— Научи ли нещо ново?
— Очевидно не. Предполагам, знаеш какво има в бюрото ти.
— Радвай се, че не държа тук военната си кореспонденция. Не желаеш да бъдеш затворничка, а и аз не те искам на борда. Сигурно осъзнаваш, че се отърва от голяма беда. Твоята наглост и самонадеяност лесно могат да те лишат от благоволението на семейството ми.
— Не можеш да очакваш от един затворник да бъде послушен — отвърна му Риса наперено.
Джером посегна към нея, хвана китките й и я притегли към себе си. Панически страх скова сърцето й.
— Тогава не очаквай от мен да бъда милостив — закани се той.
Освободи ръцете й. Тя отскочи към стената и зачака с туптящо сърце. Дори не смееше да помръдне. Той с ужас забеляза, че тя трепери като лист. С голямо усилие успя да разтвори устни.
— Няма да ровя повече в бюрото ти. Кълна се.
Джером се изправи рязко.
— Можеш да се кълнеш, колкото си искаш. Не ти вярвам. Няма да четеш повече писмата ми, защото ще ги махна оттук. Дойдох да ти съобщя, че всеки момент може да влезем в сражение. Не напускай каютата, освен ако корабът не започне да потъва — нареди й той.
— Което е напълно възможно — предизвика го Риса.
Джером пристъпи към нея, взе ръцете й и ги стисна с такава сила, че тя изобщо не можеше да помръдне. Погледът му я прониза като нож.
— Няма да потъне. Аз съм го строил. Здрав и лек е, по-бърз от всеки друг кораб по тези места. Когато не мога да изненадам врага, бягам от обстрела му. Това е много удобен тактически ход. Предполагам, че добре си отпочинала на койката, но не мога да ти обещая тихо и спокойно море оттук нататък.
Пусна ръцете й и се запъти към вратата. Тя се спусна след него и стовари юмрук върху гърба му. Той се обърна и я изгледа удивено.
— И очакваш да стоя заключена тук, докато ти избиваш сънародниците ми?
— Мис Магий, старая се да уважавам човешкото достойнство, доколкото ми е възможно. Не избивам невинни моряци. Целта ми е да набавя провизии. Скачай в леглото, докато не съм те завързал за него!
В гърлото й се надигна вик, но не издаде нито звук. С бързината на рис той я вдигна на ръце и докато се усети, Риса вече лежеше на леглото. Въпреки протестите й, Джером омота китките й с въже, което взе от лавицата на стената.
— Не прави това — прошепна Риса. — Моля те, недей!
Той я изгледа косо, но остана равнодушен. Когато завърза и последния възел, се обърна към нея:
— Съжалявам, но сама си си виновна.
Стана и бързо излезе. Битката наближаваше. На Риса й се щеше да крещи от ярост. Но никой нямаше да й обърне внимание. Очевидно екипажът вярваше безрезервно на своя капитан.
Само след миг тя наистина изкрещя, но не от ярост, а защото чу първия залп. Явно атакуваха кораб на Съюза. „Лейди Варина“ се полюшваше при всеки откат.
Риса отново изписка — корабът се тресеше като при буря. Тя чу врява, крясъци и още гърмежи. Шхуната ту се издигаше нагоре, ту с все сила се спускаше надолу, докато ги обстрелваха.
Плътно привързана към койката, Риса стисна очи от страх.
Престрелката продължаваше. С всеки следващ изстрел корабът се люлееше все по-силно, и по-силно.
О, боже, само ако можеше да стане! Беше много уплашена. Побиха я тръпки при мисълта, какво ще стане, ако улучат каютата! Стените щяха да се разцепят, всичко ще избухне в пламъци, а тя щеше да е като мишка, хваната в капан.
Отново се чуха викове, докато тя се мъчеше да разплете възлите, приковаващи я към леглото.
Изобщо не разбра кога гърмежите и люлеенето на кораба спряха. Още се бореше с въжето, когато вратата на каютата се отвори. Застина на място, виждайки голобрадия рус младеж, който я охраняваше на острова, да приближава леглото й.