Беше бос, само по бричове. Гърдите му бяха целите в струйки пот и барутни сажди. В ръката си държеше нож. Риса понечи да извика. Той явно забеляза страха в очите й, защото побърза да каже:
— Всичко е наред, само че, доколкото познавам капитана, този възел може да развърже само той.
Пазейки китката й, морякът разсече въжето.
— Благодаря ти много. Най-после на кораба се намери човек с прилични обноски. Слава богу, че си мил и разумен, защото това не може да се каже за твоя капитан.
— Но, мис Магий…
— Трябва да ми помогнеш да се махна от този кораб, разбираш ли? Той е луд. Остави ме тук вързана, а корабът можеше да потъне.
— Мис Магий — започна младежът, но тя беше твърде вбесена, за да му обърне внимание.
— Нещастник! Какво ли можеше да се очаква от този негодяй! Един въстаник, един главорез, дивак!
— Мис Магий!
— Всичко е наред, Майкъл — чу тя и замръзна на място. Видя, че младият моряк я гледа с неодобрение. Зад него съзря Джером Макензи. Тялото му лъщеше от пот, лицето му бе почерняло от барута. Въпреки това кристалносините му очи я гледаха с нескрита омраза.
— Следващия път ми напомни, освен възела да й сложа и намордник.
Майкъл промърмори нещо като „Слушам, капитане“ и побърза да изчезне.
Риса се изправи предпазливо, като не откъсваше очи от Джером.
— Майкъл е добро момче, мис Магий, но мога да те уверя, че никога не би разрязал въжето без моя заповед.
— Можех да умра тук! — бунтуваше се Риса.
— На вратата ти имаше моряк, който при най-малката опасност щеше да те освободи.
— Е — промърмори тя, потъвайки в завивките на леглото, — превзе ли „Салемската девица“!
— Да.
— А екипажът?
— Разбира се, прерязах гърлата на всички оцелели.
Думите му я накараха да потръпне от ужас, но после осъзна, че той просто се шегуваше.
— „Салемската девица“ изгуби в боя трима моряци, а ние само един. Моите хора са на борда му и скоро ще го разтоварят. След това ще го пребоядисат, ще сменят името, и той ще стане кораб на Конфедерацията. Ще оставим екипажа на малък мост по пътя за Кий Уест, често посещаван от флотата на Съюза.
— Е, май си помислил за всичко — промърмори Риса.
Едва сега той влезе в стаята и седна върху писалището.
Наведе се и извади от най-долното чекмедже бутилка ром. След това я отвори и отпи голяма глътка. Потръпваше, докато алкохолът обливаше вътрешностите му. После се облегна назад и стискайки зъби, изля още от течността върху дълбоката рана на гърдите си.
Ромът почисти раната, и тогава Риса видя, че разрезът е много дълбок и дълъг. Гледката я потресе. Изправи се на крака, нервно чупейки пръсти.
— Това трябва да се зашие — едва изрече тя.
Думите й го накараха да ахне от учудване.
— Ти се тревожиш за мен?
— Просто казвам, че раната ти се нуждае от хирург.
— Аха. И сигурно ти искаш да свършиш тази работа?
— С удоволствие бих забила иглата в кожата ти — отвърна тя нежно.
Джером се облегна в креслото, леко развеселен.
— Говориш без заобикалки. Колко ободрително! Наистина харесвам това у жените.
Тя затаи дъх, осъзнавайки, че усмивката много му отиваше.
— За съжаление хирургът на кораба е зает с по-сериозни случаи — каза замислено капитанът.
Риса се зачуди дали не беше изгубила разсъдъка си — идеята да забие игла в плътта му силно я поблазни. А може би дългите месеци, прекарани сред ранените на Сейнт Огъстин, не й позволяваха да пренебрегне дълбоката рана на гърдите на този мъж.
— Ако ми намериш игла и конци, с удоволствие ще я зашия.
Той присви очи.
На свой ред Риса въздъхна с досада.
— Все още не съм се запознала с братовчед ти Джулиън, но помагах на неговите заместници на Сейнт Огъстин, след като той замина с военните.
Джером гледаше изпитателно, сякаш си мислеше, че би забила иглата право в сърцето му.
Не че не го заслужаваше.
Все пак реши да не го прави. Хората му щяха да я убият, за да си отмъстят.
Джером сви рамене.
— Е, щом настояваш. Майкъл!
Голобрадият младеж незабавно отвори вратата.
— Донеси хирургическа игла и конци. Мис Магий любезно ми предложи да се погрижи за раната и аз се съгласих.
Майкъл я стрелна с поглед, сякаш и той си мислеше най-лошото.
— О, боже! Не съм толкова глупава! Нямам намерение да използвам иглата, за да избягам! — нетърпеливо извика Риса.
Майкъл и Джером размениха погледи и капитанът кимна утвърдително. След миг морякът се върна с необходимите хирургически инструменти, купа с вода и тампони. Риса се приближи до писалището, почти напълно убедена, че е изгубила ума си. Взе един тампон, намокри го, а след това го изстиска. Почисти остатъците от кръв и сажди по кожата на Джером. Усети изгарящия му поглед, но не помръдна. Дори не трепна.