Джером вече беше уморен от войната, от самото начало знаеше, че ако не спечелят скоро, ще загубят завинаги. Северът беше гигант, заплашващ да ги смаже — ирландски и немски имигранти слизаха от корабите и се вливаха в Съюзническата армия. Хиляди от тях загиваха, но хиляди ги заместваха. Войниците на Конфедерацията умираха, а ги заместваха стари жени и деца. Водеха безнадеждна война и Ейбрахам Линкълн, водачът на Севера, не беше глупак. Сега Северът бе превзел Ню Орлиънс, а като морски търговец Джером много добре разбираше, че янките скоро ще тръгнат нагоре по Мисисипи и ще се опитат с всички сили да разцепят Конфедерацията на две. Нямаше друг начин.
Облегна се на кърмата, наслаждавайки се на морския бриз.
А сега…
Сега на борда имаше жена. Красива жена, която съблазняваше екипажа. Очи като кристал, коса като тъмен огнен пламък. Усетил беше мириса й, вкуса й и знаеше, че е толкова съвършена, колкото твърдеше Дейвид. И все още бе влюбена в братовчед му Иън.
Е, на война като на война — такава й била съдбата.
А на него му било писано да се гърчи в непознат пъкъл. Пъкъла на страстта.
Когато се събуди, Риса чу водата, плискаща се в кораба, и почувства нежното люлеене. Беше ранна утрин. Слънчеви лъчи се промъкваха през пердетата.
Беше спала изключително добре. Благословен да е ромът!
Надигна се, решена с нови сили да опита всичко възможно, за да избяга. Изми се с водата, която младият Джеремая Джоунс й бе донесъл предната вечер. Имаше си своите предимства да бъде затворничка на кораб, натоварен с провизии. Момчето бе успяло да й намери хубава четка за зъби и френски прах за уста. С измити зъби, сресана коса, лице, изплакнато с чиста студена вода, Риса беше готова да се сражава с всеки демон, изпречил се на пътя й.
Отиде до коженото кресло в дъното на каютата и разтвори завесите. Видя, че корабът е хвърлил котва. Различи островно пристанище в далечината и други закотвени съдове около тях. На писалището имаше далекоглед и тя го взе. Бяха близо до брега. Малки лодки, спуснати от „Лейди Варина“, се бяха насочили към пристанището. Предположи, че не плават под собствен флаг, тъй като не видя флагове и по останалите кораби, закотвени наоколо. Тук самоличността нямаше значение. Каквито сделки се правеха, правеха се тайно. Каквито битки се водеха, водеха се в открито море. Но сърцето й едва не изскочи при вида на моряци в униформи на Съюза, сновящи по палубата на един съседен кораб. Задиша учестено, надигна се, остави далекогледа и реши, че трябва да действа бързо. Това може би беше единственият й шанс. Ако пред вратата нямаше пазач…
Дланите й се изпотиха. Избърса ги в полите си и опита да отвори вратата. Успя. После пристъпи внимателно навън.
Имаше моряци по палубата. Носеха пушки, но изглеждаха спокойни. Един от тях, по-възрастен, висок мъж с посивяла коса, на когото Джером Макензи бе дал заповедта за плаване миналата нощ, й кимна.
— Добро утро — вежливо поздрави тя.
Той й кимна отново. Обръщайки се, видя Джеремая Джоунс, седнал на една бъчва да чисти пушка.
— Здравей, Джеремая.
— Мис Магий.
— Каква чудесна утрин. Мога ли да се поразходя наоколо?
Джеремая погледна към възрастния моряк, който в отговор сви рамене. Явно не им бяха дадени специални заповеди за нея. И не са обърнали внимание на предупреждението на капитана, че е страхотна плувкиня.
— Няма проблеми — отвърна Джеремая. Усмивката му бе толкова невинна и искрена, че почувства моментна вина.
— Благодаря, Джеремая.
Риса тръгна да обикаля палубата. Корабът със Съюзническите войници се намираше зад кърмата. Отивайки там, тя забеляза как остатъкът от екипажа на „Лейди Варина“ преустанови работата и разговорите, за да я наблюдава. Усмихнаха й се. Тя им кимна в отговор. Когато стигна кърмата, се облегна на перилата, като че се наслаждаваше на морския бриз. Мъжете, които досега внимателно я следяха с поглед, се осъзнаха и подновиха работа.