Риса зачака. Чуваше бърборенето на моряците. Погледна надолу. „Лейди Варина“ не беше голям кораб, но разстоянието до морската повърхност й се стори доста голямо. Напомни си, че трябва да се провре внимателно през перилата и да не вдига много шум, докато се гмурка. Мислено измери разстоянието до другия кораб и тежестта на полите си. Днес не носеше фуста, а и плуваше добре. Баща й смяташе, че само глупаците отказват да се научат да плуват при толкова много вода наоколо. За войника плуването можеше да се окаже спасение, така че Риса плуваше, и то добре. Погледна предпазливо назад. Кърмата беше празна с изключение на двама моряци, улисани в работата.
Чевръсто прекрачи перилата и погледна още веднъж надолу. След това се плъзна възможно най-грациозно, опитвайки се да падне с изпънато тяло и да не предизвика излишен шум. Водата не беше нито топла, нито студена, а по-скоро хладка и приятна. Скокът й я отведе на около четири метра под повърхността. Заплува усилено, стараейки се да се отдалечи максимално от кораба.
Главата й се показа над водата и тя пое дълбоко дъх. Беше невероятно приятно. Съюзническият кораб сега изглеждаше по-далече, отколкото от палубата. Дрехите й, дори и без фустата, тежаха доста. Трябваше да се раздвижи, и то незабавно.
Когато наближи кораба, беше изтощена почти до смърт. Спря за момент, вдишвайки дълбоко, и заплува изправена във водата. Тъкмо щеше да извика на някого от кораба, когато нещо я дръпна за коленете и я потопи под повърхността. В дробовете й нахлу солена вода. Носът й пареше от болка. Внезапно нещото я изхвърли отново над водата и тя се закашля до задушаване. Какво ли е това чудовище, което за малко не я уби, обвило ръце около тялото й. Едва сега осъзна, че въстаническият капитан я бе последвал чак дотук, където току-що се бе почувствала свободна.
— Пусни ме веднага! Ще викам!
— Ако го направиш, значи наистина си глупачка — каза той твърдо, очите му пречупваха слънчевата светлина върху водата.
— Това е кораб на Съюза.
— Това е свърталище на дезертьори, мис Магий.
— Не ти вярвам. И наистина ще викам! — отвори уста, но с ловко движение Джером успя да я запуши, потапяйки я отново под повърхността.
Риса се мъчеше да се освободи, удивена и раздразнена от силата му — през цялото време ръцете му плътно обгръщаха тялото й и само със силата на мускулестите му крака те успяха да се покажат на повърхността.
Искаше й се да го удари, но не можеше. Борейки се за глътка въздух, тя се вкопчи в него с всички сили, за да подаде глава над водата.
— Кораб на Съюза е! — настоя Риса. — Предупреждавам те, че ще викам, докато не събера всички моряци.
Млъкна, чувайки смях над водата. Замръзна на място, съзирайки полуоблечен моряк да се показва от една каюта, а на ръката му висеше тъмнокоса жена, също полугола.
— Ей, Тъли! — извика морякът на друг мъж на борда. — Кажи ми, не сме ли си добре така, вместо да се потим в някое забутано пристанище по Мисисипи? Да оставим богатите момчета да се бият. Това е животът за мен! Палми, ром и жени. Е, сега е твой ред да оправиш това момиче тук. Малко е поизхабена, но ти си млад и ще се справиш бързо, нали така? Жалко, че трябва да си я делим, но нищо — момчетата ще намерят из острова още жени.
Риса гледаше като попарена. Чак сега пред нея се разкри жестоката действителност — светът не беше само бял и черен.
Нечии ръце я разтърсиха.
— Още ли искаш да крещиш за помощ?
— О, я ме пусни! — с пъргаво движение тя се отскубна от хватката му и заплува към „Лейди Варина“. Сега наистина съжаляваше, че се опита да избяга от него. Беше премаляла от умора, а дрехите й като че ли тежаха цял тон.
Спуснаха лодка, която се насочи към нея. Докато чакаше да я приберат, усети полите си да натежават и да я повличат надолу. Внезапно почувства раздвижване около краката си. С ловко движение някой я освободи от многобройните й поли и едва тогава осъзна, че е можела да го направи сама. Показвайки се над водата, тя потрепера при мисълта, че Джером за втори път разкъсва дрехите й, спасявайки я от сигурна смърт.
Издърпаха я на борда на малката лодка.
— Мис Магий, вие сте нашето слънце.
Майкъл й помогна да се качи. Не му отговори — просто не бе в състояние. Облягайки се назад, тя усети топлината на слънцето върху лицето си и задиша по-дълбоко и по-учестено. Джером Макензи също се качи в лодката и нареди на Майкъл: