— Връщай се на стълбата.
— Да, сър — отвърна морякът и се заизкачва нагоре.
Още се бореше за глътка въздух, когато Джером я избута нагоре по стълбата. Силните му ръце мачкаха влажния сатен и дантелата, с която беше украсено бельото й. Страните й почервеняха, докато всячески се стараеше да избегне допира му.
Тих и бърз като котка, Джером се промъкна иззад гърба й. Целият екипаж на „Лейди Варина“ спря работа и всички приковаха погледи върху тях двамата.
— Господа, всички на работа — изкомандва той равнодушно, но в гласа му се прокрадна стоманена нотка. — А, вие, мис Магий, към капитанската каюта.
Риса побърза да се прибере в каютата, срамувайки се от голотата на тялото си, изложено на толкова много погледи.
Не го чуваше, но знаеше, че я следва. Опита се да затвори вратата след себе си, но в последния момент той натисна бравата и влезе. Приближи се към Риса и извади бутилка бренди и чаша от чекмедже в бюрото. Наля малко в чашата и й я подаде.
— Не, благодаря.
— Вземи я, мокра си, трепериш.
Тя гневно сграбчи чашата, погълна брендито и я хвърли на пода. Двамата бавно се завъртяха в кръг, дебнейки се около бюрото. Риса усети как брендито изгаря стомаха й, изпито твърде бързо на гладно.
Джером отново напълни чашата. Тя предположи, че е за нея и тъкмо щеше да откаже, но… не бе за нея. Той изпи на един дъх кехлибарената течност. Бос и без риза, с коса, свободно падаща върху раменете, той излъчваше властност.
— Вече можеш да излезеш — каза му тя. — В пълна безопасност съм — добави, намирайки известна сигурност в това, да стои от другата страна на бюрото. Джером пренебрегна думите й и поде наперено:
— Знаете ли, мис Магий, аз може да съм въстаник, но не лъжа и ви предупредих, че приближавате кораб с дезертьори.
Риса потръпна, опитвайки се да събере достойнството, което й бе останало.
Джером наля още бренди — за нея или за себе си — тя не знаеше. Сграбчи чашата, погълна цялото й съдържание и я остави на бюрото.
— Макензи — каза тя хладно на свой ред. — Мога ли да ви напомня, че вече бях почти стигнала до кораба, когато ми съобщихте, че е дезертьорски.
Без да пипа чашата, той посегна направо към бутилката и отпи дълга глътка. През цялото време не сваляше поглед от нея.
— Мис Магий, мога ли да ви напомня, че много искахте да крещите, въпреки че веднъж вече бях спасил живота ви. Дезертьори или добри янки — те с удоволствие биха ме застреляли във водата. И всичко заради джентълменското ми поведение.
Застави се да го погледне с хладно безразличие.
— Може би не е било необходимо чак толкова да се опитвате да ме спасявате.
Той й подаде бутилката. Риса я прие и отпи направо от нея — така както бе направил той. Джером я взе обратно, пи дълго и после я стовари върху бюрото.
— Може би — отвърна капитанът — не е трябвало да си губя времето, за да ви спасявам. Трябваше да ви оставя на дезертьорите. Само че се чувствам отговорен за вашето благополучие.
— Чувствате се отговорен за благополучието ми? Е, това, сър, е доста забавно.
— А, така ли? — с няколко крачки той заобиколи бюрото, изправяйки се пред нея. Твърде близо. Прекалено близо. — Забавно?! — възкликна той — Не мога да ви разбера. Не и след всичко, което направих за вас.
Тя внезапно се разтрепери въпреки измамната топлина на брендито, изгарящо вътрешностите й. Подът под краката й се залюля. Зачуди се дали не са потеглили отново.
— Студено ли ви е? — попита я той вежливо, но тя бе сигурна, че Джером дяволски добре знае, че замръзва и че напълно заслужава да страда за безразсъдството си.
— Да, студено ми е. Мокра съм. Ако благоволите да оставите затворничката на мира, бих могла да се преоблека.
— О, бихте ли могли?! И какво ще облечете? — безчувствено я попита той, скръствайки ръце на гърдите си.
Какво наистина? Изглежда, не бе подготвена за това пътешествие. Дори парцалите не бяха нейни.
— Е, естествено…
— Естествено. Все ще намерим нещо. Знаете ли, мис Магий, навън е война. Мъчи ни непрекъснат недостиг и ето, вие пристигате и изведнъж скачате в морето, съсипвайки абсолютно здрави дрехи. Така, след като не искате да се грижите за нещата си, се опасявам, че просто ще се наложи да минете без тях за в бъдеще.
— О, така ли?
— Запасите ни са ограничени. Парите са изключително ценни за бунтовниците и всичко отива за армията. Така че ново облекло за вас командването едва ли ще отпусне.
— Не се безпокойте, Макензи, не бих приела нищо повече от вас или от военното ви командване.