— А какво смятате да правите?
Изрече думите с насмешка, като си мислеше, че тя няма друг избор, освен да се остави на милостта му. Кръвта й закипя. В миг на безумна лудост тя реши да блъфира. Накрая промълви толкова безгрижно, колкото успя:
— Времето е доста приятно. Щом се налага да ходя гола, ще ходя. Ще ми бъде интересно да видя обаче какъв дисциплинарен проблем ще създам сред вашите хора! Убедена съм, обаче, понеже са ваши хора, умовете и сърцата им са чисти като току-що паднал сняг. Естествено те са поне една класа над дезертьорите от Съюза. Проклета да съм, ако ви струвам дори и пени — и изричайки това, тя свали останките от полата си.
Безумие и твърде много бренди. Ръцете й трепереха, докато откопчаваше миниатюрните копчета на кюлотите си. Гневът й отстъпи пред изпитателния му кобалтовосин поглед, но вече бе стигнала твърде далеч. Направо полудя. Нито една уважаваща себе си дама — нито от Севера, нито от Юга, не би се държала толкова безсрамно, и все пак, както Джером често й напомняше, навън бушуваше война.
Направо засия, когато забеляза как пламъчето на арогантна подигравателност изчезна от очите му. Гледаше я така, сякаш се бе побъркала напълно. Както си и беше.
Свали бельото си, тръгна към вратата гордо изправена и нехаеща за каквото и да било.
— Извинете, бих желала да изляза на слънце, за да поизсъхна — каза Риса, минавайки край него.
В момента, в който изрече тези думи, смелостта й се превърна в паника. Какво направи? Какво, по дяволите, ще каже на баща си? След всичките срещи с офицери, политици и изтъкнати членове на обществото, които посрещаше от името на мистър Магий във Вашингтон! Тя беше генералска дъщеря, прочута на длъж и шир с разума и волята си.
А сега бе тръгнала да се разхожда гола пред корабния екипаж. Гола пред очите на врага. Внезапно й се прииска дъсченият под да се продъни и да изчезне. Ако беше възможно да умре на място от унижение, щеше да го избере начаса. Как ще изиграе ролята, която сама избра? Имаше ли избор?
Той ще я спре. Разбира се, че ще я спре.
— Ще погубите хората ми, мис Магий. Намираме се в чуждо пристанище, където може да се купи всичко. Довечера ще пусна моряците си на острова. Със сигурност ще подпалите въображението им. Но длъжен съм да призная, че това, което те могат да си позволят с моряшките си заплати, не би могло да се сравни с гледката, на която им предстои да се насладят.
Риса сложи ръка на бравата. И двамата ли блъфираха?
— Върви по дяволите, Макензи! — отсече Риса и му обърна гръб.
— Да желаете одеяло? — предложи й след дълга пауза Джером, а гласът му беше леден.
— Всъщност… да.
Чу го да сваля завивката от леглото си и след секунда я провеси на раменете й. Риса я уви плътно около тялото си, болезнено усещайки присъствието му.
— Постоянно създавате проблеми, мис Магий. Само проблеми — промълви той.
Тя остана с гръб към него.
— Мислех, че предназначението на врага е да създава проблеми, капитане — и извръщайки глава, добави: — Аз съм ваш враг.
Джером поклати глава и по устните му се прокрадна усмивка.
— Намирате думите ми за забавни?
— Намирам всичко около вас стимулиращо, ако мога така да се изразя — ухили се Макензи. — Засега съм доволен. Току-що за първи път ме нарекохте с нещо различно от „Макензи“. Кой знае? Може да е начало на по-добри отношения.
— По-добри отношения? Та ние нямаме никакви отношения.
— Да, ама не. Това е война. Вие сте вътре и бяхте пленена. Това означава, че сте военнопленник и този кораб е вашият затвор. Аз съм собственик на кораба, следователно и ваш тъмничар. Това са нашите отношения и за вас ще бъде по-добре да се отнасяте с уважение към тях. А сега ще ме извините…
Риса почти подскочи, когато Джером сложи ръце на раменете й. Единственото, което направи обаче, бе да я отмести от прага. Очите им се срещнаха.
— Освен това, мис Магий, няма да си простя, ако направите и една-единствена крачка вън от тази каюта.
С тези думи капитанът излезе и затвори плътно вратата след себе си.
Беше изпила твърде много бренди и отиде твърде далеч, играейки си на война. Наведе се към вратата. Краката й се подкосиха и тя се свлече на пода. Затвори очи и безмълвно го прокле, а след него и Алена, и Иън.
И всеки грубиян, носещ името Макензи.
5
Брендито и морето си бяха свършили работата. Риса едва се завлече до леглото и потъна в мъртвешки сън.
Събуди се по тъмно. Лампата на бюрото светеше. Забеляза, че е завита с одеяло, и в главата й се появи въпросът, кой ли е влизал да я запали.
На един стол до леглото бяха оставени дрехи. Мъжка памучна риза и бричове. Предположи, че са на Джеремая. Макар и висок, той беше слаб и със сигурност дрехите му щяха добре да й прилягат.