— Защото сме тук само за една нощ. И капитанът реши да ви наеме стая в хотела, вместо да ви гони през цялото време — млъкна, а страните му порозовяха. — Съжалявам.
— Всичко е наред, Джеремая. Джером ще наеме стая в мотела, където ще ме държи под ключ. Това ми е ясно.
— Наистина ли? Е, щом е така, повикайте ме, когато се приготвите.
— Готова съм.
Никога не бе стъпвала на Бахамските острови. Беше чувала, че англичаните, симпатизиращи на южняшката кауза, понякога използват островите, за да пребоядисат пленените кораби, да търгуват с бунтовниците и дори да се снабдяват с провизии. И въпреки че Бахамите принадлежаха на Британското кралство, те бяха твърде отдалечени от него.
Островите бяха рай за пиратите и доколкото бе чувала, тук можеше да се случи всичко. Абсолютно всичко. Просто трябваше да го използва.
Джером имаше много познати в Насау. Един от тях държеше „Кралската кръчма“.
Напук на името си, тя беше малка; намираше се в една задна уличка близо до пристанището и собственикът й, Джей Ийгъл, беше далечен братовчед на Джером. Джей напусна Южна Флорида преди петнайсет години, подпомогнат със заем от бащата на Джером, Джеймс Макензи. В „Кралската кръчма“ Джером се чувстваше на сигурно място — Джей би го предупредил незабавно в случай на опасност. Пристанището беше изключително подходящо за сделки и скривалище.
И за водене на пленници. Риса можеше да крещи и да блъска по вратата, колкото си иска — никой нямаше да си помръдне пръста, за да й помогне. Щяха да я охраняват двама от неговите хора — храбрият матрос Джими и големият Тим — здравеняк, който работеше за Джей Ийгъл.
Досега Риса се бе държала добре. Хамлин Дъглас тихичко му подшушна, че затворничката е свалена на брега преди няколко часа и до този момент не е проявявала непокорство.
Почти бе забравил за присъствието й — толкова беше тиха. Сега, удобно настанен в хотела на братовчед си, Джером имаше на разположение собствена стая, далеч от главната столова и салона за гости. Срещна се с Хулио Гарсия — изключително богат мексиканец.
Хулио нямаше голяма полза от американците и англичаните, но обичаше парите и заложи на южняците, разбиващи блокадата. Беше слаб, тъмен и с грижливо поддържани нокти. През мексиканската война се бе сражавал срещу генерал Уинфилд Скот, но тъй като сънародниците му бяха претърпели загуба, той завинаги намрази американското правителство. Търговията с южняците му доставяше удоволствие, а също и разговорите за войната. Говореше на испански, защото английският му бе много слаб. Двамата телохранители, следващи го на известно разстояние, бяха също толкова невежи.
За щастие Джером говореше отлично испански. Причина за това не бяха само испанските търговци, често посещаващи южното крайбрежие на Флорида, а и семинолите, населяващи тези места. Те търгуваха с испанците с оръжия и провизии по време на войните с армията на Съединените щати.
Хулио слушаше с интерес доводите на Майкъл О’Хара за правото на южняците да се бунтуват. Майкъл говореше испански свободно, тъй като негов далечен роднина останал жив след разбиването на кораб на Великата испанска армада край бреговете на Ирландия. Целта на срещата им беше подписването на споразумение за търговия и размяна на информация. Хулио имаше новини за съюзническия кораб, изпратен да превземе южняшкия „Монмарт“ след товаренето му в Насау. „Монмарт“ бил готов да отплава. По-голям от „Лейди Варина“, той щеше да носи на борда си огромно количество пушки и муниции за Чарлстънското пристанище.
Същия следобед „Лейди Варина“ беше заредена с пушки Енфилд, лекарства и бинтове, както и с прясна вода и месо. В замяна Хулио получи памук от Южните щати и захарна тръстика. Въпреки че вече приключваха сделките, Хулио бе доста разговорлив.
— Както твоите прадеди са се борили срещу облагането с данъци от кралството, така сега Южните щати се надигат срещу съседите от Севера, целейки да издигнат правителство, което няма да е подчинено само за Съюза.
— Схващаш бързо! — ухили се Майкъл. — Всички ние сме от различни щати с различни закони.
— Въпреки това войната е ужасна, нали, капитан Макензи?
— Дяволски ужасна — повтори Джером сухо. По време на разговора не каза почти нищо. Беше слушал хиляди пъти мнения за и против войната, както и за правото на южняците да се бунтуват. И политиците, и обикновените хора по кръчмите не спираха да обсъждат битките. За чест и слава не се споменаваше и дума. Според Джером герои имаше и на двата фронта, но войниците, които участваха в сраженията, не виждаха смисъл в гръмките слова. За тях войната означаваше маршируване през кални поля, зъзнене в студа, адска жега през лятото, смърт, причинена от различни болести, и гладуване през цялото време.