— „Монмарт“ е изключителен параход, пренасящ доста ценни неща на борда си, нали, господа? Трябваше да замине направо за Чарлстън, за да снабди сърцето на Конфедерацията — Ричмънд. Според моите източници „Непобедимият“ е готов да го приеме по време на сутрешния прилив на около двайсет мили североизточно в открити води.
— Уведомен ли е капитанът на кораба? — попита Джером.
— Капитан Менкин бе учтиво помолен да се срещнете към полунощ. Вашата „Лейди Варина“ е по-малка от всяка друга шхуна наоколо, но доколкото знам, малките размери се компенсират с висока скорост и добра маневреност. За голяма радост на Менкин ти си в пристанището и той е наясно с твоята репутация.
— Ако янките не узнаят за този план, ще преодолеем тяхната засада — обади се Майкъл.
— Янките няма да научат нищо — каза Хулио с блясък в очите, припомняйки си войната в Мексико. — Няма да разберат. Амиго, какво стана с рома, който сервира братовчед ти?
— Какво ще кажете да пийнем? — Джером стана от мястото си.
Можеше да си позволи да опита от главозамайващия ром на Джей. Бе прекарал нощта на палубата, отказвайки да сподели каютата на Дейвид Стюарт заради подигравателното му държание. Мускулите му бяха схванати от умора и умираше за сън — особено при мисълта колко работа го чака утре.
— Отивам да намеря Джей и ще поръчам да ни донесат най-добрата бутилка — каза Джером, оставяйки Майкъл в компанията на Гарсия и двамата му телохранители.
Мъжете от екипажа на Макензи мислеха, че Риса спи. Бяха сигурни, че е изтощена и отчаяна — особено след опита й за бягство.
Отнасяха се много мило с нея. Поръчаха да й донесат ведро с чиста вода и тя, макар и малко притеснена, се съгласи да се изкъпе. Никой не я обезпокои. Риса се оказа най-глезената затворничка. Запалиха камината в стаята й, донесоха й благоуханен сапун и меки кърпи. Тук липсваха несгодите на войната.
Въпреки това, което Джером й бе казал по-рано, той явно бе отделил известна сума за нейното облекло. Доставиха й кутия, в която намери красива синя памучна рокля, риза и бельо.
Разбира се, реши да не докосва дрехите. Затова след банята отново навлече панталоните на Джеремая.
От време на време чуваше говор пред вратата. За своя изненада разбра, че хората от екипажа бяха много загрижени за нея. Според думите им тя бе нещастно създание, неволно замесено във войната, но тъй като в нея участваха много жени шпионки, бе нужно да я наблюдават през цялото време.
Стори й се, че чака цяла вечност. Най-накрая шумовете от таверната заглъхнаха и тя реши да опита да избяга. Стана, отиде до вратата и надникна. За съжаление не бе сама. Оставен да я пази, Джеремая дремеше на един стол до стълбите, водещи нагоре към коридора.
Риса тихичко се прокрадна покрай него. Тръгна внимателно по коридора, осъзнавайки, че хората на Макензи са някъде наблизо. Минавайки покрай една врата, Риса чу женски смях, последван от неясен мъжки глас и още смях. Сигурно пристанището беше пълно с моряци, които се забавляваха в женска компания, помисли си тя.
Когато забърза надолу към салона, различи гласове, идващи от долния етаж. Дали не водеха преговори? Застанала на стълбището, Риса погледна надолу към стаите, но не видя никого. Слезе в главната зала, но и тя беше празна. Забеляза, че встрани от редицата стаи имаше малък кабинет, обзаведен с масивна дъбова маса и тапицирани столове. Видя тъмнокос елегантен мъж да поглежда към нея. Беше облечен като конте и с вкус. Не беше сам и говореше с някого. Риса нервно прехапа устни, чудейки се дали другият не бе Джером. Но когато пристъпи напред, видя в гръб една руса глава.
Почувства невероятно облекчение. Щом Джером Макензи не бе тук, можеше да помоли за помощ тези хора.
Високият тъмнокос мъж внезапно повиши глас, хвърляйки поглед към вратата на главната зала. Сигурна бе, че я е видял. Реши да не чака повече и се втурна в стаята. Хвана за ръката мъжа, който стоеше най-близо, умолявайки го за помощ, докато той я гледаше слисан.
— Мистър! Нуждая се от помощта ви. Изглеждате ми благороден човек и сигурно бихте се притекли на помощ на жена, попаднала в беда. Пленена съм от банда въстаници. Отчаяно се нуждая от помощта на моите сънародници. Моля ви, ако ме отведете оттук, баща ми ще ви възнагради богато…