— Риса!
Обърна се. Русият мъж беше Майкъл. Сърцето й биеше до пръсване. Той стана, силно обезпокоен от вика й за помощ.
— Моля ви, сър…
— А, ето къде си била! — прекъсна молбите й плътен мъжки глас.
Макензи. Беше се върнал!
Джером тръгна към нея с решителна крачка, обгърна я с ръце като стоманен обръч и я притегли плътно към себе си.
— Не! Пусни ме веднага, чу ли? — протестира тя.
— Само ако можех! Само да можех! — промърмори Джером. Беше като обезумял. Говореше й меко, почти гальовно.
После се обърна към тъмнокосия мъж и започна дълъг прочувствен монолог на испански, от който тя не разбра нито дума.
Мъжът повдигна вежди и се втренчи в Риса, оглеждайки я от глава до пети.
— Каквото и да ви казва, не го слушайте! — извика тя. — Моля ви, трябва да ми помогнете!
Джером отново подхвана разговора на испански, а другият избухна в смях, впивайки жадно очи в Риса. Задаваше въпроси на капитана, а той се смееше. Изучаващият поглед на непознатия я накара да се почувства неловко.
— Какво му каза? — поиска да узнае Риса.
Джером не й обърна внимание, а ловко я вдигна на ръце и я завъртя с такава сила, че тя се уплаши да не падне. Инстинктивно го прегърна, но бързо осъзна и се опита да се освободи. Но бе твърде късно. Джером излезе от кабинета, пресече главната зала и се насочи към стълбището, понесъл я на ръце.
— Кой е този мъж и какво му каза? — извика сърдито Риса. Той я погледна, докато изкачваше стълбите.
— Името му е Гарсия. Мрази янките и му казах, че макар да си красива, не си нищо повече от проститутка, изнудваща ме да плащам тлъсти суми за услугите й през нощта. Естествено той се по-заинтересува дали не може да те наеме за някоя по-късна дата.
Риса пое дъх, приковала поглед върху него. Стигнаха стаята й. Той отвори вратата с ритник, после я затвори и остави Риса на земята. Тя се загледа в него за момент, усещайки прилив на гняв, разочарование и унижение.
— Мръсник! — изкрещя и го зашлеви с все сила.
Джером дори не трепна. Наклони глава към нея и тя видя гнева в кристалносините му очи. Но въпреки студените оттенъци, на Риса й се стори, че от цялото му тяло струи огън, увличащ и нея в стихията си. Тя отстъпи назад въпреки твърдото си решение да не се помръдва от мястото си.
— Този път, мис Магий, ще ви се размине.
— Този път! Ти ме отвлече, жалък бунтовник такъв! — изписка Риса, борейки се с напиращите в очите й сълзи, но изведнъж се почувства слаба и изгуби самоконтрол. — Как смееш! Как можеш да ми причиняваш това! Кълна се, че ще гниеш в зандана, ще увиснеш на бесилката и…
— Още един опит да избягаш от южняшкото ми гостоприемство, и ще се наложи да предприема по-строги мерки. Разбрахме ли се?
Риса се почувства като ученичка, наказана за някоя детинска лудория. А той я държеше като затворничка!
Все пак успяваше да запази известна дистанция помежду им.
— Дали сме се разбрали? Затова не знам, но при пръв удобен случай ще те прострелям в коленете, Макензи, преди да съм се прицелила в сърцето ти. Разбрахме ли се?
Усети как зъбите й тракат от напрежение. Джером й кимна учтиво, но когато погледите им се срещнаха, тя отново видя студенината в очите му.
— Чудесно — каза той мило. Обърна се и излезе от стаята.
За момент тя прикова поглед върху затворената врата, усещайки как цялата трепери. Побърза да седне на ръба на леглото, а сърцето й биеше бясно. Беше спечелила. Най-после бе спечелила битка.
Но докато се радваше на победата си, вратата се отвори с трясък.
Той се връщаше. Внушителният му силует се мярна на прага само за част от секундата, а после застрашително се втурна към нея. Риса подскочи уплашена.
— Не ме приближавай! Недей, какво…
Протестите й се оказаха напразни. Застанал пред нея, той яростно сграбчи ръката й. Въпреки опитите да се измъкне и молбите й, усети нещо студено около китката си и после чу щракване.
С ужас видя, че той е донесъл белезници и току-що ги щракна около лявата й китка. Бързо скри дясната си ръка зад гърба си, мислейки, че той иска да закопчее и двете й ръце.
— Не! Недей! — извика тя, но тутакси осъзна, че не това бе намерението му.
То беше още по-лошо.
Обезумяла от страх, Риса видя как той пъхна собствената си ръка в другата гривна на белезниците.
Сега бе закопчана за него.
6
Повикан обратно във Вашингтон, за да се запише в армията на Потомак, генерал лейтенант Ангъс Магий се прибра вкъщи уморен, мръсен и с натежало сърце.
Бунтовниците адски затрудниха положението, а Стоунуол Джаксън, който бе в долината Шенъндо, предизвика такава суматоха, че дори Линкълн не смееше да напусне Вашингтон без охрана. Войските на Макдауъл трябваше много да внимават с генерал Маклелън, който междувременно повика подкрепление, за да атакува южняците край Ричмънд. Ангъс трябваше да осигури още войници за Маклелън. Но ако Вашингтон паднеше, всичко бе загубено.