Не че имаше значение къде щеше да се запише. При всяка битка той сякаш се изправяше срещу стар приятел. Някой, с когото се бяха сражавали в Мексико, или младеж, на когото бе преподавал в Уест Пойнт. След всяко сражение или засада помощниците му го поздравяваха и му носеха списък на убитите от Севера и Юга; имена на хора, които му бяха еднакво близки и скъпи без значение от коя страна на фронта бяха попаднали.
Радваше се, че се прибира у дома. Надяваше се, че самонадеяната му дъщеря се е наситила да гледа ранени и болни на Сейнт Огъстин и ще си е вкъщи. В края на краищата не бе одобрил заминаването й. Е, ако я нямаше, сигурно бе оставила дълго успокояващо писмо, помисли си той. Тя го обича, и той знае това. Той е военен, за когото е чест и гордост да служи на отечеството си. Ако трябва да пожертва живота си в битка, би го направил от чувство за дълг, но за единственото си дете би умрял с радост и без колебание.
Слезе от коня — красиво животно, наречено просто Кон — бе изгубил твърде много коне в сраженията, за да се привърже към някой от тях.
Грейсън Биърс, неговият личен слуга, забърза надолу по стълбите, за да го поздрави. Той беше свободен негър с посивяла коса точно като на генерала и с кости, изкривени от ревматизма. Грейсън се усмихна широко и на фона на абаносовата му кожа блеснаха чисто бели зъби. Също като останалите от семейството и слугата бе записан в армията от дълго време.
— Генерале! Толкова се зарадвах, когато получих писмото ви. Хубаво е, че сте си у дома жив и в добро здраве.
— Абсолютно, Грейсън, макар и малко уморен — отвърна Ангъс. — А сега, кажи ми, върна ли се дъщеря ми от онази безразсъдна екскурзия, която така упорито си бе наумила да направи?
— Не, сър — отговори Грейсън и сякаш му стана неудобно.
— Има ли писмо за мен?
Грейсън се поколеба и Ангъс смръщи чело. Посивелите му вежди се събраха в застрашителна линия, накарала не един млад офицер да потрепери от страх.
— Какво има, Грейсън?
Слугата издаде продължителен глух стон и сведе поглед. През това време дойде конярчето, за да отведе коня.
— Ами, един от младежите, лейтенант Анди Бордън, пристигна, зачислен на Сейнт Огъстин. Беше много разстроен сметна, че трябва да знаете: мис Риса е убедила някакъв млад цивилен да я отведе на юг.
— На юг? На юг от Флорида? — едва изрече Ангъс, силно объркан.
— Да, сър, на юг от полуострова. Изглежда, че е изчезнала посред нощ, търсейки жената на майор Иън Макензи по някаква неизвестна причина.
Ангъс усети странна задушаваща болка и притисна ръка към гърдите си.
— Е, сър, сигурен съм, че мис Риса е добре. От това, което съм чувал, знам, че мисис Макензи притежава голяма къща някъде на острова. Нищо лошо няма да се случи на мис Риса. Само дето още не сме получили известие от нея, но знаете колко бавно пристигат писмата.
Ангъс усети как нещо стисна сърцето му като в обръч. Лицето му стана мъртвешки бледо и Грейсън го хвана под ръка, дълбоко загрижен за своя господар.
— Генерале, нека ви заведа до къщата.
Припомняйки си своя офицерски чин, Ангъс преглътна тежко и заповяда на болката да изчезне. Значи Риса бе отплавала на юг по крайбрежието на Флорида. Какво ли се бе случило с неговата уравновесена, надарена с висока интелигентност дъщеря? Защо ли бе поела такъв огромен риск?
Ангъс възвърна самообладание и въздъхна дълбоко. Страхът все още сковаваше сърцето му, но все пак беше офицер от армията на Съединените американски щати! Раздразнителен по характер, Ангъс бе уважаван и високо ценен както от приятели и съратници, така и от най-лютите си врагове. Оставаше спокоен по време на вражески атаки, които биха хвърлили в паника всеки друг на негово място. Преди не бе забелязвал колко е уязвим, колко лесно можеше да бъде наранен.
Не от врага, а от страх за единствената си дъщеря.
— Значи е някъде дълбоко във вражеската територия — каза той рязко. — По дяволите! Там е пълно с безразсъдни, дръзки и опасни мъже, борещи се да пробият федералната блокада. Събрала се е с измета на обществото: гмуркачи на потънали кораби, пирати, индианци, всякакви негодяи!
— Мис Риса винаги е била благоразумна — отвърна на свой ред Грейсън, докато влизаха в къщата. — Седнете тук долу, сър, събуйте си ботушите. Ще ви донеса бренди и пура, и тогава ще измислите какво наказание ще й наложите. Е, когато ви се отдаде случай. Знаете, че има достатъчно ум в главата си.