— Съжалявам, че трябва да те напусна — каза той учтиво, — но имам работа за вършене. Хората ми смятат, че си много по-опасна от който и да е въоръжен мъж, по-скоро биха се изправили срещу дулото на противник, отколкото да те охраняват. Уви, все някой трябва да го направи. Джеремая ще бъде тук, за да изпълнява всички твои желания. Но няма да те пази сам.
Обърна се и закрачи към вратата. Сигурно отиваше да се сражава, помисли си тя. Дали щеше да се забави? Къде ли бе тръгнал? Защо не я вземаше със себе си?
Джером вече бе на прага.
— Чакай!
Спря се.
— Къде отиваш?
Той учудено повдигна вежди.
— Мис Магий, вие сте от Съюза, а аз от Конфедерацията. Следователно сте мой враг. Измъкна достатъчно информация, и то без моя помощ. Смятам, че веднага би хукнала при Дейвис в Ричмънд, за да го разпиташ за стратегията на Юга, но аз не възнамерявам да ти кажа нито дума повече.
— Капитане, много сте забавен. Не ви питам за вашите военни планове, просто искам да знам дали…
— О, ще се върна за вас — увери я той.
— Кога?
— Когато свърши битката.
— Ами ако ви убият?
— Тогава хората ми ще се погрижат да се върнете на север.
— Ами ако убият всички ваши хора?
— Ами, в такъв случай съм дал инструкции да ви застигне дълга и мъчителна смърт: ще ви провесят надолу с главата, ще ви одерат жива и ще ви изкормят, все такива работи.
Риса зяпна от учудване.
Джером въздъхна дълбоко с нетърпение.
— Ще ти осигуря превоз от тук до Сейнт Огъстин, мис Магий. Какво искаш още? — попита той.
Разбира се, тя се почувства като пълна идиотка и не каза нищо.
— Нямаше нужда да се тревожите — й каза Джером.
— Не се тревожа.
— Чудесно. Нямам намерение да умирам — допълни той, изкривявайки устни в половинчата усмивка.
Поклони се ниско, при което върху очите му падна гъста къдрица кестенява коса. Отмести я и тръгна към вратата, но се спря отново, този път намръщен.
— Защо още носиш старите бричове на Джеремая? Осигурих ти чисто нови дрехи.
— Дори не бих си помислила да взема нещо от Конфедерацията.
— Но те не бяха от Конфедерацията, а от мен. И въпреки че не ми се иска да се хваля, ние от рода Макензи сме доста заможни.
— Не бих взела нещо от теб — повтори тя.
— Е, както искаш. Приятен ден, мис Магий.
Излезе от стаята, оставяйки я да се взира след него, разкъсвана от гневно разочарование.
Беше ужасно да те довлекат насила на кораб на Конфедерацията.
Но по-лошо бе да те оставят сам.
Тя забърза към вратата и я отвори. Спря се, защото на прага стоеше мъж. Имаше индианска кръв — може би испанец или французин: във всеки случай имаше тъмна кожа, беше висок поне метър и осемдесет и тежеше над сто килограма. Целият беше мускули. Усмихна й се.
— Нуждаете ли се от нещо, генералска дъще? — попита той със силен акцент.
— Къде е капитан Макензи?
— Той замина. Джеремая ще ви донесе закуска и книги.
Избута я от прага, сякаш тя бе дете или малко кученце. Не й остана друго, освен да се върне в стаята и да се хвърли на леглото.
Очертаваше се дълъг ден.
Точно в единайсет часа предиобед битката започна. Предната нощ Джером заедно с капитана на „Монмарт“, Менкин, обходиха маршрута, за да изчислят възможно най-точно часа и мястото на нападението на „Непобедимия“. Заключиха, че корабът на Съединените американски щати ще атакува „Монмарт“ от ранни зори до късно сутринта, като предположенията на двамата капитани се оказаха изключително точно.
Джером бе разположил „Лейди Варина“ на известно разстояние зад „Монмарт“, така че големият кораб да е в неговото полезрение. Когато „Непобедимият“ се появи на хоризонта, готов да атакува, „Лейди Варина“ ускори ход, разцепвайки вълните пред себе си. Нямаха избор и трябваше да позволят на „Непобедимият“ да изстреля няколко залпа, но все пак имаха късмет. Първият изстрел едва не улучи борда, вторият отиде твърде далеч, а третият можеше да бъде точен, фатален, но такъв не последва.
През това време „Лейди Варина“ успя да изстреля залп, който се вряза в главния корпус на „Непобедимия“. Вторият изстрел избухна и докато моряците се щураха нагоре-надолу като обезумели, залпът проби кърмата. Бе ясно, че вражеският кораб потъва още преди „Монмарт“ да е нанесъл смъртоносния удар в носовата част на „Непобедимият“.
Джером бе адски доволен. Дори не бяха обгорели от барута. Нямаше изгледи за ръкопашен бой — екипажът на „Непобедимият“ се предаде. Както моряците, така и всички останали боеприпаси и провизии бяха пренесени на „Монмарт“.