Риса си припомни, че е дъщеря на федерален генерал, а това й даваше някои предимства. Тя носеше малък полуавтоматичен револвер „Смит енд Уесън“ в джоба на полата си и знаеше как да го използва. Извади го бързо, без да й трепне ръката.
— Е, добре, сър, редно ще е и ние да ви предупредим: акулите хапват и бунтовници — парира го тя с храброст, която порази дори самата нея.
За съжаление хитрият й план се оказа безрезултатен — мъжът отсреща беше светкавично бърз. Преди да успее да се прицели, той изби револвера от ръката й с майсторски замах на сабята. Острието само леко докосна плътта й, а оръжието изхвърча в тъмнината. Описа дъга, проблясвайки на светлината на фенера, цопна във водата и потъна.
Риса отново забеляза острието на сабята.
— Капитане! — извика другият глас. — Идва още една лодка с много янки на борда.
Отекнаха гърмежи и Риса заключи, че вражеската лодка, която ги нападна, е започнала стрелба с малък съюзнически кораб.
— Включваме се в битката, като свършим с тези двамата.
— Ще ги задържим или ще ги хвърлим на акулите? — попита другият.
Очевидно във водата има още янки, помисли си Риса, мъчейки се да прецени положението бързо и трезво. Зачуди се дали и Иън не бе някъде наоколо. Може би избавлението им щеше да е по-лесно, отколкото й се струваше.
Тя отново предпази очите си с длан, за да погледне в далечината, но съзря само тъмния силует на непознатия и острието на сабята му.
Акулите май щяха да се окажат по-доброто решение. Тук, в лодката, тя бе обречена, докато във водата може би имаше някакъв шанс…
Изправи се и лодката се разклати застрашително.
— Какво, за бога… — чу се плътният глас на капитана. Явно беше прозрял нейното намерение.
— Чакай, глупачке!
Да чака? За нищо на света!
Скочи във водата.
Той понечи да я хване, но вместо ръката й улови края на полата. Главата й се удари в лодката. Едва изплува на повърхността, усещайки силна болка.
Светлината на лампата угасна. Обгърна я тъмнина.
Събуди се от пращенето на огън. Много бавно отвори очи. Спомни си за удара, но болката беше изчезнала. За миг отмести поглед и й се зави свят, но после всичко се върна на мястото си.
Лежеше на удобно канапе, завита с топло одеяло. Главата й беше положена на мека възглавница. Установи, че се намира в уютна стая, а съчките в огнището пращяха, напук на нощната хладина. Светлината на огъня хвърляше меки пурпурни отблясъци, които придаваха на салона приятна атмосфера. Въпреки че в стаята нямаше друго осветление, Риса успя да различи грижливо лъснат чамов под, застлан тук-таме с постелки.
Явно е в нечий дом, заключи тя. Срещу огнището бяха разположени няколко кресла. Семейни портрети очертаваха като с рамка кораловата полица над камината. Пламъците, които преливаха от синьо до златисто, за дълго приковаха вниманието на Риса.
Тогава го видя.
За момент сякаш сърцето й спря да бие, а после изведнъж подскочи в гърдите й. Не можеше да повярва на очите си!
Иън! Господи, Иън!
Само преди няколко часа тя беше на крачка от смъртта, а сега най-неочаквано той беше тук, за да я спаси.
Беше застанал до полицата с гръб към Риса. Наведе се, за да събуе мокрите си бричове и тя видя мускулестите бедра и тесните му хълбоци. Беше полугол и огънят обливаше в топли нюанси широките му рамене.
Риса бавно се изправи в леглото, усещайки как през тялото й минава опияняваща вълна на облекчение. Откри, че е боса, а облеклото й се изчерпваше с корсет, кюлоти и долна риза. Изглежда, роклята й се беше скъсала, когато скочи от лодката. Всъщност оскъдният й тоалет не я притесни ни най-малко — нали беше жива и се чувстваше добре. Щом Иън и хората му са направили това, за да я спасят, тя нямаше нищо против.
— Иън! — извика Риса, скачайки от леглото, преди той да успее да се обърне. Прегърна го и опря лице о бронзовия му гръб. Не беше забравила, че е женен — просто искаше да поздрави стар приятел и съмишленик.
— О, Иън, благодаря ти! Господи, мислех, че съм мъртва — бунтовниците ще се опитат да превземат кораб с провизии за Кий Уест. Знам всичко — чух ги, докато си говореха. Мисля, че вече са се свързали с няколко разузнавателни лодки… но не за това съм тук. Ти трябва да хванеш Мокасин. Господи, въобще не се надявах да стигна дотук, но трябваше да те открия… — Риса спря да си поеме дъх. Цялото й тяло потръпваше от напрежение и тя установи, че не може да продължи. Мъжът се обърна с лице към нея, притегляйки я към себе си, и тя усети как ръката му започна да гали косата й. Обзе я горчиво-сладка болка. Бяха добри приятели и присъствието му я успокояваше. Въпреки че помежду им се беше разгорял пламъкът на любовта, за съпруга той взе Алена. Никога не се бяха любили и макар че Риса тайно си мечтаеше за това, благоразумието беше надделяло.