Разбира се, също така искаше да й докаже, че не е по-умна от него. Не можеше да си обясни вътрешния конфликт, назряващ в душата му всеки път, когато си спомнеше за тази жена. Не я обвиняваше за опитите й да избяга — на нейно място и той би се борил. Може би винеше себе си. Предишната нощ тя се мъчеше да стои колкото се може по-далеч, закопчана за него в тясното легло. Усети, когато умората я надви, и с голямо учудване разбра, че е спала през цялото време, докато той подготвяше днешната атака с Менкин на долния етаж. Когато се върна в стаята, тя се раздвижи и той тихичко легна до нея.
Все още не се бе събудила. Беше се обърнала към него, премятайки своя слаб, обут в панталон, крак, върху бедрото му, а ръката си на гърдите му. Дори бе отпуснала глава на рамото му. Сякаш във вените му пламна огън. По едно време се размърда, сгуши се по-близо до него, въздъхна и почти го прегърна. Стори му се, че веднъж даже отвори очи. И все пак…
Стаята бе тъмна. А ако тя сънуваше, то със сигурност виждаше в съня си братовчед му. Колко странно. Десетки пъти бе стоял с жена в тъмното — една квартеронка в Ню Орлиънс, богата разведена жена в Чарлстън, дъщерята на кръчмаря в Кий Уест. В тъмното… те всички си приличаха.
Като младеж, още ненавършил двайсет, се бе влюбил в дъщерята на един млад ирландски авантюрист, дошъл да си изкарва прехраната с вадене на потънали кораби заедно със зет си Лоурънс, починал преди година. Мери беше с две години по-млада, с абаносовочерна коса, блестяща в син оттенък като гарваново крило. Очите й горяха със сребърен пламък. Обичаше морето, дивия тучен рай на Юга; обичаше да правят любов на пясъка. Нямаше предразсъдъци и не искаше друг свят освен неговия.
Но нито медицинските познания на майка му, нито лекарските грижи, ни любов, ни чудо успяха да я спасят, когато се разболя от малария. Умря в ръцете му, а брат й я последва след няколко дни. И двамата бяха погребани в семейната му гробница. Не успя да се ожени за нея, макар да възнамеряваше да го направи. Току-що му бе казала, че очаква дете, но не доживя да го износи. Напускайки го, тя отнесе частица от душата му със себе си, и още нещо.
Смъртта, както бе казал баща му, е част от живота. А в живота има много по-лоши неща от смъртта. Знаеше, че първата съпруга на баща му, майката на Дженифър, Наоми, също бе починала млада и че баща му бе загубил и дете заедно с нея. Затова съчувствието му бе искрено. Въпреки това Джеймс го бе научил, че животът трябва да се изживее, и той живееше и все пак не предлагаше лесно любовта си. Бе предпазлив по природа, но си оставаше земен човек. Но в тъмното беше лесно да замениш една жена с друга. Не можеше да спре да се чуди дали и генералската дъщеря не бе почувствала същото предната нощ в съня си. Мъжете също си приличаха в мрака.
И все пак защо, за бога, трябваше да се измъчва, представяйки си, че тя сънува Иън? От друга страна, той наистина я чувстваше по-различна от всяка друга жена в тъмното. Висока, слаба, гъвкава, с изящни форми и същевременно щедро надарена…
— Моля, сър, вода, морфин…
Мислите му бяха внезапно прекъснати, когато един моряк, легнал на земята, сграбчи крачола на панталона му. Видя кофата с вода на няколко крачки встрани. Донесе един черпак и повдигна главата на моряка, за да може да пийне. Джером огледа палубата — цялата бе осеяна с ранени. Някои лежаха, други се бяха подпрели на перилата. Дейвид Стюарт беше зает на импровизираната операционна маса близо до кърмата. Ампутираше нечий крак. Асистираха му мускулести моряци.
Слава богу, че имаха морфин.
Хирургът на „Монмарт“ се занимаваше с едно момче, ранено в корема. Джером погледна младия янки, който се бе надигнал за няколко капки вода.
— Къде си ранен?
Устните на младия човек потрепериха.
— В крака. Не ги оставяйте да го отрежат, моля ви, сър. Не им позволявайте! Знам, че сте бунтовник. Би трябвало да искате всички да сме мъртви. По-добре да бях умрял.
— Синко, ти няма да умреш. Животът е в сърцето, в душата — каза Джером строго.
Остави черпака на мястото му. Момчето беше младо, наистина младо. Имаше светлоруса коса, небесносини очи; но брадата му още не бяха наболи косми. Вероятно бе излъгал за възрастта си, за да постъпи на служба в армията. Беше най-много на шестнайсет.
Джером разряза крачола на панталона му. Внимателно провери дали костта не е счупена, но тя дори не бе засегната. В мускула бе заседнало парченце шрапнел. Джером отново огледа кораба. Дейвид беше зает. Лекарят на „Монмарт“ все още се опитваше да спаси живота на един моряк, чийто корем кървеше обилно. Джером се поколеба, и отново сведе поглед към момчето.