— Можеш ли да се удържиш да не крещиш няколко минути?
Младият моряк опита да се размърда. Едва не припадна от усилието.
— Сър… какво…
— Не съм хирург, но съм прекарал доста време с лекари. Ще извадя този куршум и внимавай какво ще ти кажа. Накарай ги да те изправят и да почистват раната с прясна морска вода всеки ден. Трябва да бъде морска и прясна! Ясно ли ти е?
Младежът кимна. Джером посегна към канията на кръста си, откъдето извади малкото ножче. Помисли си, че сърцето на младежа ще спре всеки момент, но после раненият янки реши, че иска да живее цял или да умре.
— Добре. Давайте, сър.
— Дръж се — предупреди го Джером.
И младият моряк го направи. Не издаде нито звук. Припадна веднага щом Джером заби ножа в прасеца му. Раната започна да кърви още по-ожесточено. По лицето на капитана изби студена пот. После парчето шрапнел се плъзна в ръката му, цялата обляна в кръв. Той бързо спря кръвотечението, като с една ръка придържаше раната, а с другата разкъса ризата си, за да направи превръзка.
— Капитан Макензи, сър. Мога ли да ви помогна по някакъв начин?
Джером се обърна. Беше един от офицерите на „Монмарт“.
— Бих искал кофа студена вода.
— Да, сър!
Джером почувства леко облекчение, като видя, че е спрял кръвта. Офицерът се върна с водата. Джером проми раната, като се увери, че е оголил мястото и че няма никакви следи от плат близо до нея. Помоли офицера да му помогне за компреса от водорасли. После двамата отидоха да видят дали могат да направят нещо за другите, които чакаха.
По-късно, с чаша ром в ръце, Джером гледаше как Дейвид Стюарт зашива дълга нащърбена рана на ръката на един янки. Дейвид го погледна, повдигайки вежди.
— Добре — промълви той. — Казах ти. Твоята нежна малка затворничка зашива раните по-добре, признавам си. Само дето не е с нас в момента.
Джером сви рамене. Изпи рома си, чудейки се защо се тревожи, че нея я няма. Нещо го човъркаше отвътре — някаква натрапчива идея. Затвори очи и я видя. Видя блясъка на дългата й кестенява коса, красивите искри в погледа й, съвършената порцеланова нежност на лицето й, чувствеността, бликаща от дяволски съвършените й форми, когато вървеше, жестикулираше или просто се движеше.
— Ако си готов, нека да се връщаме на нашия кораб — каза той на Дейвид и отмина.
„Проклета да е. Колкото по-бързо я върнеше при янките, толкова по-добре.“
7
Първият ден сякаш продължи цяла вечност. Вторият бе толкова дълъг, та чак й се стори безкраен. Третия ден сякаш бе изминала година, а на четвъртия — цяло десетилетие.
Риса се изнервяше от присъствието на своя пазач, известен под името Големия Тим. Така и не разбра имаше ли фамилия; дали презимето му бе Тим, а пък собственото — Големия! Не знаеше откъде е и защо бе така предан на Джером Макензи. Но пък научи, че е неуморен — всеки път, когато открехваше вратата, той неизменно бе там — на своя пост.
Беше учтив и не говореше много. Препречваше изхода като стоманена решетка и никой не можеше да премине през огромната му фигура.
Джеремая й носеше книги, играеше с нея на карти, сервираше й изискани блюда; снабдяваше я с гореща вода, ароматен сапун, модни списания и още много други неща. Въпреки опитите му да я развесели, Риса не я свърташе на едно място. Крачеше нервно из стаята. Молеше се сънят да дойде по-скоро. Наливаше се с вино с надеждата да прекара колкото се може по-дълго в дрямка. А времето течеше едва-едва.
На петия ден животът й претърпя нова промяна.
В стаята й се появи Джеремая заедно с мистър Дъглас, първият помощник на Джером Макензи. Не беше виждала Дъглас, откакто я настаниха тук, и остана някак изненадана, че го бяха забравили. Изглеждаше строг, благовъзпитан, но говореше с твърда непоколебимост.
— Мис Магий, получих инструкции да отведа платнохода „Кейти Би“ до остров Боун.
— Мистър Дъглас, опасявам се, че това не ми говори много. Никога не съм чувала за остров Боун.
— Това е малък коралов риф, мис Магий, в южна посока, недалеч от залива Бискейн. Там трябва да се срещнем с капитан Макензи на борда на „Лейди Варина“. Сигурен съм, че Джером ще се погрижи да бъдете върната на Сейнт Огъстин.
— Е, сър, защо първо не ме оставите на Сейнт Огъстин, а после да се срещнете с капитана на остров Боун?
— Мис Магий, капитанът ще направи нужните приготовления за…
— Това продължи прекалено дълго, мистър Дъглас. Вие сам го виждате. Трябва да ме върнете веднага!