— Знаеш — изръмжа той, едва сдържайки гласа си — предупредих те.
— Предупредил си ме? — повтори Риса смаяно, а изражението й излъчваше недоверие. — Предупредил си ме за какво?
— Предупредих те да не създаваш повече проблеми.
— О! Да не създавам повече проблеми или какво? Ти, негодник такъв! Отвлече ме и ме направи своя затворничка. Превърна живота ми в ад. Има ли въобще нещо, което да не си ми сторил? — попита го тя вбесена. Виното, което бе погълнала на плажа, й даде достатъчно самоувереност и кураж. Всъщност искаше й се да направи нещо повече от това, само да му крещи. Искаше да го разтърси. Да го блъсне в пенещата се вода. Да прокара пръсти по бакърената му плът. Да стегне длани около гърлото му, да заудря с все сила яката твърд на гърдите му.
И отново да избяга от него… и от странния див гняв, който събуждаше у нея.
Не побягна. Дори го докосна. Със стиснати зъби тя направи голяма крачка напред и заби юмрук в гърдите му. Веднъж, после още веднъж, после трети път.
— Какво още можете да ми сторите, капитане? — повтаряше тя, обзета от ярост.
Той хвана китката й, пръстите му се стегнаха като менгеме. Погледна я право в очите.
— О, мис Магий, още много неща могат да се направят на един затворник! — увери я той, снишавайки глас.
Рязко пусна ръката й и тя политна назад.
Изправен сред пяната на вълните, с мокри дрехи, прилепнали по тялото му, и ръце, подпрени на кръста, той изглеждаше като крал в своя собствен рай. Може би морето бе неговото царство. Познаваше добре блатата, водите, островите. Сега се намираха в безценния му воден свят, където той сякаш властваше над лазурната морска шир и захарните пясъци като златен древен бог.
Нямаше да му позволи да я изнудва.
— Да не би да ме заплашваш? — попита тя хладно.
— Дяволски си права — скръцна със зъби в отговор той.
Сигурно беше от виното. Или я бе обхванала лудост. Уморена беше от превъзходството му над нея. Освен това й омръзна да бъде затворничка.
Реши да се отърве от него възможно най-скоро.
Ядът й се усилваше, макар да беше безсмислено.
При все това не можа да се сдържи.
Спусна се към него като разярена тигрица и хвърляйки се отгоре му с цялата си сила, успя да го повали, и той падна тежко в плитчината.
За кратък миг се почувства победителка и… свободна.
8
Но свободата й се оказа кратка.
Бързо осъзна, че ако Джером Макензи потънеше, щеше да повлече и нея. Падайки назад, той успя да протегне ръце и ги обви около кръста й. Тя полетя напред и една прииждаща вълна се стовари отгоре им, потапяйки ги под повърхността.
Риса опита да се измъкне от ръцете му, мъчейки се да се изправи. Но той не я пусна, а я издърпа към брега.
— Съвсем не се държиш, ама никак, като южняшки джентълмен! Ако Югът загуби войната, ти ще си виновен. Трябва да те застрелят, обесят, да те пратят да гниеш в затвора…
— Знаеш ли какво, мис Магий? — прекъсна я той, а сините му очи проблясваха на фона на загорялото му лице. — Ти не се държиш ни най-малко като дама. Би могла да бъдеш нежна и благовъзпитана като всяка нормална жена! Като нормална затворничка по време на война! Ти…
— О, я ме пусни! — изкрещя тя ядосано, опитвайки се с всички сили да се отскубне от него.
— Спри! Не можеш да избягаш…
Думите му бяха рязко прекъснати от висок звук от раздиране на нещо. Памучната й риза, която се бе закачила на ножницата му, се разпори на две, докато се опитваше да стане. Тя изруга и се завъртя, за да огледа щетите, ала от движенията ризата й се скъса още повече. Когато се изправи на крака, видя, че от дръжката на сабята му висеше парче плат.
— По дяволите! — извика Риса, падайки на колене. Огледа се отчаяно около себе си и страните й почервеняха като рози в очакване да види Големия Тим и Джеремая, но двамата си бяха тръгнали. Девственият плаж се простираше огромен, необятен и безлюден с изключение на коня, който бе излязъл от водата и сега чакаше в една долчинка, обрасла с дървета. Сякаш бяха сами на земята!
— Бунтовник такъв! — промърмори тя.
Блъсна го яростно във водата, за да си проправи път. Разкъсаната й риза се развяваше от бриза, докато тичаше. Когато приближи брега, се обърна, защото чу стъпките му и изписка, когато той връхлетя отгоре й, поваляйки я отново, този път на мокрия пясък.
Докато Риса се опитваше да си поеме дъх, той я възседна. Пред погледа му се разкриха пищните й форми, но това не я смути ни най-малко. За беда не й хрумваше нищо умно. Продължи да се взира в него, устните й трепереха. През тялото й премина конвулсия.