— Бунтовник! — бе единственото, което успя да каже.
— Янки!
— Бунтовник!
— Янки!
Тя се умълча, а гърдите й се издигаха и спускаха с всяка мъчителна глътка въздух.
После той протегна ръка и докосна лицето й. Прокара пръсти по бузите й и тя пое дъх, удивена от огнената искра, която плъзна по цялото й тяло.
Такава топлина…
Беше от слънцето, а може би и от виното. Сигурно се дължеше на прекрасния ден, на синевата на небето, на мимолетното чувство на свобода, движението на вълните, разбиващи се в голите й гърди.
Наведе се много бавно и я целуна.
И огънят пламна с ослепителна жар.
Устните му покриха нейните, твърди и жадни. Палавият му език я прониза с решителна страст. Пръстите му галеха бузите й, после се преместиха по-надолу… меки и търсещи, изучаващи шията, раменете, гърдите…
Не бива да прави това, помисли си тя. Но мислите й отлетяха някъде далече. Светът се завъртя. Пясък, море, небе. Пламъкът на желанието му я изгори цялата, като главня. Тя усети топлината на тялото му.
А ръцете му…
Изучаваха плътта й. Сега вече не толкова плахо. Дланите му търсеха голата й гръд, а пръстите дразнеха зърната й. Риса изви тяло, уплашена от връхлетялото я чувство, но бе любопитна да научи повече за него.
Джером продължи да я целува. Искащ. Съблазняващ. Тя усети беглото подръпване на шнура, пристягащ прекалено широките бричове на Джеремая около кръста й. Почувства допира на пръстите му, плъзгащи се надолу под корема й, рошейки мекия триъгълник с къдрави косъмчета между бедрата й. Беше крайно време да се възпротиви. Но не можеше — беше твърде замаяна, сякаш упоена. Докосването му я парализираше, съживяваше и възбуждаше. Чувстваше прилива и отлива, плискащата се пяна, подхранваща огньовете вътре в нея, също като слънцето, което печеше над тях. Най-после той отлепи устните си от нейните, оставяйки я да лежи със затворени очи, макар тя смътно да усещаше погледа му върху себе си, чакащ да срещне нейния. Но нямаше сили да го направи. Той изпъшка тихо, и отново се наведе, впи устни в шията й. Слизаше все по-надолу, следвайки извивките на гърдите й; със същата решителност смучеше зърната й и ги дразнеше с език. Пръстите й се вплетоха в косите му. Трябваше да се отдръпне, да го отблъсне. Топлината около тялото й се усилваше, желанието ставаше диво, пулсиращо. Помисли си, че това чувство не може да е реално и си напомни, че ще съжалява. Но го искаше.
Когато се беше влюбвала преди, се бе държала прекалено благоразумно — като истинска дама и това й попречи да изживее истинската любов.
Сега не бе влюбена; не можеше да бъде, не и във врага! Беше различно, но го усети още първия път, когато видя този мъж, откакто го познаваше, откакто чу гласа му. Мислеше трезво, беше с ума си; със сигурност щеше да си плати за това, но не можеше да спре чувството… да спре него. Знаеше, че независимо колко дълго ще я държи като затворничка против волята й, независимо че успяваше да предотврати опитите й за бягство, той ще спре сега, ако го помолеше.
Да, трябваше да се възпротиви. Но го желаеше.
Докосването му… ръката му, господи, пръстите му. Разтвори краката й и потъна между тях, докосващ я, търкащ се о нея. Риса потрепери буйно, изопна тяло, извивайки се, гърчейки се. От устните й се изплъзна звук, който го накара да се отдръпне. Изведнъж усети как панталоните се свличат от краката й. Остана да лежи гола на пясъка под слънцето, покрита само с жалките остатъци от памучната риза. Все още не се решаваше да отвори очи…
Изпъшка от изненада, когато той неочаквано я хвана за коленете и разтвори краката й. После се настани между тях. Изучаваше я смело, галеше гърдите й, възпламенявайки ги наново с изгарящия връх на езика си. Покри корема й с целувки. Тя плътно затвори очи, докато той се спускаше все по-надолу и по-надолу. Гъделичкаше извивките на тялото й, дразнеше я, възбуждаше я. Трябваше да е ужасена, шокирана. Наистина бе шокирана… беше…
Издаде приглушен вик. Ако можеше, щеше да проговори и най-накрая да му се противопостави. Но ръцете му се плъзнаха под тялото й, обхващайки задните й части, а езикът му докосваше по най-интимен начин вътрешността на бедрата й, плавно и яростно прелъстяващ нежната девствена плът. Бе едновременно отблъскващо и невероятно, толкова силно, че тя си помисли, че ще умре, обзета от надигащи се в тялото й емоции, които я завладяха…
Пръстите му рошеха косата й и тя отметна глава към пясъка. Най-после, макар и късно, успя да произнесе думите на протест, въпреки че във вътрешността на тялото й назряваше нещо невероятно. Джером я възбуждаше, опитваше вкуса й, играеше; пренебрегна молбите й, докато тя се гърчеше и извиваше диво под него в пълно, безрезервно отдаване. После той се изправи, разкъсвайки дрехите си, и я покри с тяло. Риса усети силата на неговата ерекция, все още горяща отвътре. Но Джером спря. Най-после тя отвори очи, срещайки тежкия му поглед.