— Последен шанс.
— За какво?
— За да спра.
Отново затвори очи.
— Погледни ме.
Не й се искаше. Жаждата, която събуди в нея, все още я разтърсваше. Земята тръпнеше от топлината на слънцето и плясъка на морските вълни.
— Погледни ме! — повтори Джером, този път по-настоятелно.
Риса мигом повдигна клепки.
— Последен шанс — каза той отново.
Риса промърмори някакъв отговор, притискайки се плътно до него, неспособна да повярва, че лежи гола на пясъка, отчаяно нуждаеща се от ласките му. Нейния враг!
— Сега не се любиш с Иън — чу суровия му шепот в ухото си.
Сега трябваше да протестира. Сякаш изляха отгоре й кофа със студена вода. Но бе твърде късно. Докато осъзнае думите му, отново се озова в прегръдките му. С внезапно рязко движение той потъна дълбоко в нея.
Ноктите й се забиха в раменете му; вик на безпаметна болка се откъсна от устните й. Струваше й се, че са я пронизали с нож. Сълзи, които не можеше да спре напираха, парещи в очите й. Взираше се в небето, едва поемайки дъх.
Джером замръзна на място. Застана абсолютно неподвижен. После се понадигна леко. Докосна бузата й и тя разбра, че е изтрил сълза.
— Риса, никога не бих търсил победа, ако знаех, че…
„Ако знаеше какво?“, зачуди се тя. Беше зашеметена. Светът се завъртя около нея. Все още се чувстваше разрязана на две. Пръстите му шареха из косата й, докато й шепнеше в ухото:
— Леко… леко…
Движеше се. Бавно. Отдръпна се… после я изпълни пялата. Риса се задушаваше от стенания.
И като по чудо болката започна да отшумява. Сега движенията му станаха по-бързи. Още по-бързи. Изпълваше я докрай. Въпреки болката отново я завладя чувството на удоволствие. Усети напрежението в ръцете и в гърдите му, гладката бронзова плът, мекотата на косата му. Ала най-силно чувстваше източника на огъня, разгарящ се вътре в нея с всяка изминала секунда. Вкопчи се в мускулестите му гърди, прилепяйки лице до кожата му, и почувства бясната му скорост вътре в тялото си. По-дълбоко, по-бързо, по-дълбоко… нещо остро, мъчително, прекрасно…
Тласък…
Морето се разбунтува вътре в нея, слънцето експлодира, тя полетя над най-високия връх, а звездите се изсипаха върху й. Сладост, такава сладост… това беше екстаз, който заличи мислите й, закри слънцето, пясъка, дори бързея на вълните, миещи голите й крака.
Обгърна я блещукаща светлина, леки пръски обляха цялото й тяло. Плавно се понесе надолу, докато не усети хладния въздух и бриза върху кожата си.
Той се отдръпна от нея и Риса потрепери, когато морският вятър докосна голото й тяло. Все още не смееше да отвори очи. Не й се искаше всичко това да свърши.
Сега целият й живот премина през ума й като жива насмешка. В трудни моменти тя оставаше решителна, зряла и уравновесена. Генералската дъщеря — способна, интелигентна, достойна за възхищение. Очарователната мис Риса!
Недосегаемата! Горда и независима. Не загуби самообладание дори когато научи за внезапната женитба на годеника си. Увери Иън, че е добре — когато и сърцето, и гордостта й бяха унищожени. Сприятели се с жена му, стана кръстница на детето им. Рискува собствения си живот, за да предупреди Алена за грозящата я опасност. Зашиваше раните на войниците, чистеше подлогите, асистираше при ампутация, и нито веднъж не сгреши.
А сега изневиделица изгуби всякакъв контрол над себе си. Прави любов на плажа с въстаник полуиндианец, когото едва познаваше. Не беше нищо сериозно, просто знаеше, че го желае, че е завладяна от бронзовата му плът, от синевата на очите му, от неговия глас.
— Можеше поне да кажеш нещо — продума той след известно време.
Отвори очи и го погледна. Чертите му се изопнаха, и очите му придобиха цвета на индиго на фона на изгасващата светлина.
Риса седна, обвивайки ръце около коленете си, внезапно осъзнала своята голота.
— Каза ли нещо? — промърмори тя, взирайки се в линията на хоризонта. Странно как чувстваше толкова много неща едновременно, след като толкова дълго бе имала сетива единствено за него…
За него.
— Е, помислих си, че… — започна прегракнало Джером.
— Помисли си, че съм се любила с Иън? — попита хладно тя. — Колко мило, от твоя страна. Той се ожени за южняшко момиче, въпреки че бяхме сгодени.
Джером се изправи и й обърна гръб. Имаше страхотно тяло. Талията и хълбоците му бяха тесни, раменете — широки и мускулести.