Нахлузи панталоните си, и отново се извърна към нея.
— Риса, мис Магий, надявам се, това не беше критика към морала на един янки. Знаеш, той беше много влюбен в теб, и ти в него.
Преглътна трудно и сведе очи към пясъка, борейки се с нова вълна от сълзи, напираща изпод клепачите й.
— Ако съм суров към теб, то е, защото, макар да обичам искрено своя братовчед, не можеш да ме използваш за негов заместител.
Риса се изправи на крака, обръщайки се с гръб към него, за да обуе панталоните си.
— Повярвайте ми, мистър, не замествате никого — промърмори тя, едва сдържайки дъха си.
Завърза ластика на панталоните, после посегна към изпокъсаните остатъци от памучната риза на Джеремая.
— Не мога да се върна! — прошепна неочаквано Риса.
— Съжалявам, но ще трябва.
— Ризата ми. Цялата е съдрана.
— Тогава вземи моята.
— Аз…
— Моите гърди не вълнуват никого — увери я той сухо.
Застанала с гръб към него, тя успя да се усмихне леко. Той грешеше. Гърдите му бяха дяволски вълнуващи.
Почувства допира му, докато събличаше разкъсаната риза от раменете й. След това й помогна да навлече неговата влажна риза. Тя му благодари и бързо закопча копчетата. Завърза краищата на кръста си, за да й е по-удобно.
Обърна се към него и видя, че той я наблюдаваше.
— Би трябвало да съжалявам — й каза Джером. Бузите й пламнаха.
— Не очаквам от теб да съжаляваш.
— Но аз не съжалявам — отвърна той и добави меко: — Как бих могъл.
Посочи с глава към коня си. Тя отиде при животното, той вървеше подире й. Качи я на седлото, после сам скочи зад гърба й. Потеглиха обратно към бедняшките колиби.
„Лейди Варина“ бе закотвена в пристанището. Джеремая чакаше в малка лодка, за да ги отведе до кораба. Докато плаваха, размениха само няколко думи.
Когато се качиха на борда, Джером й проговори пръв.
— Джеремая ще се погрижи да вечеряш и да се изкъпеш. Утре ще отплаваме нагоре покрай брега. Трябва да минем през Сейнт Огъстин, да стигнем до Джаксънвил и после да тръгнем надолу по Сейнт Джоунс. Реката тече на юг. Ще те оставим там, придружена от доверена охрана, която ще се погрижи за безопасното ти връщане на Сейнт Огъстин. Ще са ни нужни най-много два-три дни.
— Благодаря — каза Риса. Е, така беше по-добре! Най-после възвърна своето равновесие и достойнство. Изгуби нещо от себе си, но си върна гордостта.
Обърна се и закрачи към каютата.
Когато по-късно й донесе храна, леген и вода, Джеремая не пророни нито дума — сякаш я укоряваше за нещо. След банята тя реши, че не може да навлече отново старите си дрехи — панталоните на Джеремая бяха направо унищожени, а ризата на Джером излъчваше деликатна мъжка миризма — неговата, и тя по изумяващ начин й напомняше за случката на брега. Каза си, че не съжалява — поне нямаше да си отиде от този свят като самотна, свадлива стара мома; макар да бе леко уплашена, защото никога нямаше да бъде същата. Щеше да прекара живота си, преследвана от мисли за него. Нямаше друг избор, освен да облече дрехите, които Джером й бе купил.
През нощта остана в капитанската каюта. За свое голямо учудване спа много добре.
На следващия ден видя Джером съвсем за кратко. Връхлетя ги буря и той бе зает на палубата. Късно следобед дъждът спря, но вятърът продължи да духа. Едва тогава тя реши да отиде при него. Знаеше, че ще го намери на руля. Той също усети присъствието й, но не продума.
През цялата вечер виенето на вятъра не стихна. Уморена от непрестанното блъскане в стените на каютата при всяко издигане на кораба, тя се съблече и си легна рано. Люлеенето я успокои.
Към полунощ вятърът утихна. Малко след това чу вратата да се отваря.
Джером стоеше на прага, облечен само с бричове; бронзовата му кожа бе лъскава от дъжда и проблясваше на лунната светлина. От тъмната му коса се стичаха малки кристални капчици.
Влезе в каютата, приближи се до леглото и се надвеси над нея. Дръпна завивките и тя почувства изгарящия му поглед върху тялото си. Джером си свали панталоните, намести се върху нея и най-безцеремонно разтвори бедрата й с колене. Тя се отмести, преглътна бавно и сключи ръце върху гърдите си. Но той прокара пръсти по нейните, раздалечавайки ръцете й към двата края на леглото.
— Янки — укори я той меко.
— Бунтовник — отвърна тя.
— Ти си врагът.
— Грешиш. Ти си врагът — господи, усети силата на ерекцията му върху кожата си.
— Трябва да вървя — рече сериозно Джером.
— Да, трябва — съгласи се Риса без съжаление.
— Но това е последната нощ на твоето затворничество. Още си под моя власт и ще правя с теб каквото си поискам.
— Арогантността на бунтовника — прошепна тя.