— Наистина ли мислиш така? — отвърна дрезгаво Джером.
Освобождавайки дясната си ръка, тя се отмести леко встрани. Той продължи да се движи, а пръстите му галеха всяка извивка на тялото й.
Разтвори бедрата й и потъна в нея. Тя инстинктивно се опита да събере крака, но той не й позволи.
— Искаше ми се да съм по-благороден, като моят братовчед янки — замислено рече той. — Опитах се, повярвай ми. Но не издържах на изкушението, не и тази нощ. Утре ще си свободна. Отново ще бъдеш гордата, недосегаема генералска дъщеря. Тази нощ ще бъде нашата последна битка, само бог знае кой от нас ще се предаде. Нощта е моя.
Риса потръпна, чакаща, искаща. Притвори очи в тъмнината. Реши никога да не му признава с какво нетърпение бе очаквала тази нощ.
— Отвори очи, янки.
Риса бавно повдигна клепачи. Лицето му сякаш помръкна и тя усети някакво напрежение.
— Е, добре! — измърмори Джером провлачено. — Тази нощ, мой най-обичан враг, не давам и пукната пара за какъв ме смяташ.
Тя се намръщи, внезапно вбесена от думите му, и понечи да протестира. Но не успя да го направи, защото устните му я покриха с жадни целувки и поривът на гнева й отстъпи на непреодолимо желание. Докато я обсипваше с целувки, той проникна в нея, изпълвайки цялата й същност.
Нямаше болка. Движеше се бавно, възбуждайки я с всяко плавно помръдване на мъжествеността си, и постепенно засили темпото. Риса не изпитваше нищо освен чувство на върховна наслада, меките ласки на сенките, обгръщащи телата им, криещи греха им. Яростта отшумя, а страстта избухна с пълна сила. Нямаше нищо против да се отдаде на нощта.
9
Джулиън Макензи изми мълчаливо ръце, борейки се със силното чувство на неудовлетворение и ужас, заплашващо да го смаже.
Току-що бе изгубил свой пациент.
Не че не му се бе случвало напоследък. Все пак бяха във война. Неговите потенциални пациенти умираха, преди да може да се погрижи за тях, откакто последва батальоните, отчаяно стремящи се да създават безредици на брега на река Сейнт Джоунс. Въпреки това загубата му се стори изключително тежка.
Тъкмо бяха свалили момчето от операционната маса, когато заблуден куршум от пушка се заби в крака му. Не биваше да умира. Беше само на деветнайсет. По дяволите, още нямаше косми по брадата си. Ако го бяха уцелили с патрон от мускет, щеше да оцелее, защото тези патрони бяха бавни и спираха при препятствие, най-много костта да се беше пукнала. Но момчето отнесе пушечен куршум — сравнително нов, конусовиден куршум, който хлътваше при удар и разпръскваше костта на части. Беше достатъчно бърз, за да причини необратими вреди, но не достатъчно бърз, за да излезе от тялото. Костта на глезена на момчето бе раздробена. Не искаше да изгуби крака си и затова беше бинтовал раната си. Целта му бе да прикрие силния кръвоизлив и ужасната болка. Събудиха Джулиън още призори, когато командирът на младия войник беше открил раната, но дотогава мястото се беше инфектирало.
Джулиън осъзна, че мъката, която изпитваше заради момчето, се усилваше допълнително, защото се тревожеше за семейството си. Макар янките да държаха Сейнт Огъстин, новините през военната линия не спираха да пристигат. Той беше подочул, че снаха му, Алена, работи като шпионка и куриер. Беше напуснала Сейнт Огъстин, и оттогава никой не я бе виждал. После някаква нейна приятелка, янки, на име Риса Магий, беше изчезнала, търсейки Алена. Джулиън не познаваше Риса, но знаеше, че баща й, генерал от Съюзническата армия, има намерение да впрегне усилията на цялата федерална флота в търсене на дъщеря си.
— Нищо не можеше да направиш.
Думите бяха произнесени много нежно. Сестра му, Тиа, застанала от едната му страна, постави ръка върху рамото му. Той се извърна, за да я погледне и да й обясни, че не само трагичната смърт на войника бе повод за неговото униние. Вместо това се умълча. Тиа и без това беше много разтревожена. И все пак, когато я видя до себе си, му поолекна. Беше време, когато голяма част от висшето общество на Юга осъждаше младите жени, решили да помогнат на армията като медицински сестри от страх, че те могат да видят неща, които не бива да виждат — просто нямаше да е прилично. Много „медицински сестри“ само пишеха и четяха писма. Не и Тиа. Тя работеше. Когато дойде при брат си, целта й бе да се бори наравно с мъжете.
Той много се гордееше с нея. Беше красива и интелигентна. Имаше абаносовите очи на баща им, докато той и Иън бяха прескочили едно поколение, за да наследят тъмносините очи на дядо им. Косата й бе тъмна, досущ като бляскавите й очи, а цветът на кожата й бе снежнобял. В началото на войната се интересуваше от приеми, балове и пътешествия. Искаше да посети Европа, Египет, пирамидите и река Яндзъ в Китай.