Но войната си каза думата. И въпреки че баща им с радост щеше да изпрати Тиа далеч оттук, тя остана близо до дома, а през последните месеци работеше заедно с Джулиън на фронта. Родителите им никога не биха се намесили в такова решение, нито Джарет, нито Тара Макензи се влияеха от общественото мнение. Разбира се, трудно бе за вярване, че като малки Джулиън и Тиа се дразнеха като куче и котка. Сега тя се бе превърнала в божа благодат за семейството. Четеше, пишеше, окуражаваше мъжете, помагаше им по време на болести и трески, дори се справяше с хирургическите операции. Попиваше кръвта, правеше превръзки, къпеше ранените, успявайки да пренебрегне зловонната миризма на гниеща плът.
Като лекар той имаше късмет. Когато бунтовниците превзеха Сейнт Огъстин, му помагаше снаха му, която също беше безупречна медицинска сестра. Сега имаше на разположение Тиа.
Тя погледна мъртвото момче, очите й се замъглиха и бързо извърна поглед от него.
— Роднините, жена му и детето му живеят в Окала — каза тя тихо. — Написах им две писма. Желанието му бе да не научават, че е станал страстен пушач, и ме накара да му обещая, че ще изгоря картите му за покер. Не искаше майка му да разбира, че е залагал и пожела да го запазя в спомените на жена му и детето му като честен и благоразумен човек.
— Тогава изгори картите и си вземи малко почивка. Направо се съсипваш. Не можеш да участваш във всяка битка със същата енергия.
Тиа се умълча за около минута.
— Джулиън, брат ни се бие за янките, а и е всеизвестен факт, че баща ни е против робството. Ако Конфедерацията спечели войната, ще трябва да напомним на някои хора, че двама Макензи от Тампа помагаха на южняшките войници да останат живи.
— Работиш както за Конфедерацията, така и за янките, и трябва да признаеш, че невинаги звучиш като отявлена привърженичка на бунтовниците.
Тя сви рамене.
— Ако Иън бъде ранен на вражеска територия, ще се моля да получи най-добрите грижи. А ти си прав. Мразя войната. В нея няма смисъл. Всичко започна с няколко момчета и мъже, които се правеха на деца. Заплашваха се взаимно, решени да надвият противника отведнъж или в близките месеци! Но войната продължава да бушува. Мъжете продължават да мрат. Домовете им са разрушени, децата им се превръщат в сираци. А когато свърши, просто ще трябва да се запиша в медицинско училище — естествено няма да е останал никой, за когото да се омъжа!
Докато го гледаше с възмущение, сержант Дигби, медицинският помощник на Джулиън, се вмъкна в платнената шатра, сега пригодена за полева болница. Дигби, който се биеше в армията на Аризона, преди щатът му да се отцепи, бе млад, висок и слабичък. Отдаде чест, сочейки мъртвото момче, замълча за минута, но после заговори развълнувано:
— Той идва, сър!
— Дигби, кой идва? — попита Джулиън.
— Капитан Макензи, сър, на конфедералния кораб „Лейди Варина“. Какво ще кажете, а? Навсякъде покрай него кораби на Съюза, а той си разиграва коня под носа им!
Джулиън хвърли поглед към Тиа. Значи братовчед му успяваше да отиде, където си поиска. Работата беше доста мъчителна и с всеки изминал месец пробиването на блокадата ставаше все по-опасно. Но Джером бе привикнал към работата като никой друг. Не се числеше към флотата на Съединените американски щати като повечето офицери на Конфедерацията, но пък бе гмуркач и умееше да строи кораби. Бе придобил уменията си в огромните корабостроителници на север и нагодил всичките си знания специално за водите на Флорида. „Лейди Варина“ бе конструиран от него. Съдът беше изключително лек — тежеше само петстотин тона. Носеше на борда си седем малки и три големи оръдия. Лесно маневрираше в плитчините. Беше оборудван едновременно като параход и платноход, което позволяваше висока скорост и надеждност. Джулиън изгаряше от нетърпение да види Джером, защото отчаяно се нуждаеше от провизии.
— Да отидем при Джером! — извика развълнувано Тиа. Джулиън кимна, взирайки се в момчето, което толкова скоро бе предало богу дух.
— Ще се погрижа за войника, доктор Макензи — промълви опечалено Дигби.
Джулиън кимна отново. Двамата с Тиа погледнаха надолу към реката от палатката, скрита сред боровете.
Беше едва призори. Естествено Джером бе следвал пътя на сенките — като фантом, който използваше пелената на здрача, за да се промъкне край патрулите на Съюза.
Наистина „Лейди Варина“ бе закотвена в реката. Доковете на мястото на полевата болница бяха разрушавани няколко пъти — първо от бунтовниците в отстъпление, после от янките, после отново от бунтовниците. Джулиън не искаше да има докове в близост до импровизираната му болница — нямаше намерение да привлича вражеските куршуми към ранените войници. Но когато се вгледа в кораба, той видя множество малки лодки да гребат към него. Джером стоеше изправен в челната лодка, гордо вдигнал глава. Усмихна се и махна на братовчед си за поздрав. Като чичо Джеймс, неговият роднина метис, Джером винаги бе очаровал Джулиън. Разликата във възрастта им беше само няколко месеца, но когато посетиха имотите на Макензи в южната част на щата, се оказа, че Джером е станал добър в много отношения — беше се научил да се бори с алигатори и да надава такъв пронизителен боен вик, та чак косата ти да настръхне.