Джулиън се усмихна. Идвайки към него, Джером изглеждаше като Вашингтон, пресичащ Делауеър. Определено имаше внушителна фигура. Не носеше униформа, само памучни панталони, ботуши, сива риза и ножница със сабя на кръста.
— Капитане! — провикна се той, когато Джером стъпи на брега.
— Докторе! — извика капитанът в отговор.
Но Тиа го изпревари. Затича се към него и се хвърли в прегръдките му. Той я вдигна на ръце и я завъртя, притискайки я силно до себе си. После я остави на земята, а двамата с Джулиън се прегърнаха бързо.
— Много се радвам да те видя, и то така неочаквано. Напоследък реката е изключително опасна — каза Джулиън на своя братовчед. — Но, слава богу, ти си тук. Чухме ужасяващи неща… дано поне да имаш някаква информация. Чувал ли си нещо за…
— Да, но нека първо разтоварим кораба, и тогава ще говорим. Насаме!
Трийсет минути по-късно Джером Макензи седеше заедно с братовчедите си около походната масичка на Джулиън в импровизираната полева болница. Хората на капитана довършиха пренасянето на товарите, които бе донесъл. Напук на военните заповеди на Конфедерацията, отнасящи се до снабдяването със стоки, Джером бе твърдо решен, че провизиите, които придобие, ще останат в родния му щат. Особено когато ставаше въпрос за доставка на медицински продукти за Джулиън.
Веднага щом Дигби отиде за кафето, Джером им предаде сведенията, които те очакваха с голямо нетърпение.
— Алена е добре.
— О, господи, откъде знаеш? Виждал ли си я скоро? — извика припряно Тиа.
— Видях я.
— И? Какво стана?
— Алена шпионираше и пренасяше контрабандни стоки през блокадата. Федералните бяха твърдо решени да се доберат до нея. До Мокасин. Но…
— Някой я е предупредил. Генералската дъщеря — додаде Джулиън.
Джером повдигна вежди от почуда.
— Да, откъде разбра?
— Носеха се слухове из Сейнт Огъстин, след заминаването й, естествено. Риса Магий заставила един млад моряк да я доведе на юг. Предполагам, че целта й е била да открие Алена. Цяло чудо е, че е намерила Иън.
— Не него. Не точно. Намери мен.
— О? — ахна Джулиън.
— Но ти видя Алена, нали? Наистина ли е добре? — попита Тиа. — А Иън? Видял си брат ми! Как е той? Джером, моля те, кажи ни всичко!
Джером се поколеба. Напълно се доверяваше на своето семейство, но понякога бе по-добре да не научават всичко.
— Открих Иън, също и Алена. Тя се върна на остров Беламар. Там беше и Иън, макар и за кратко.
— Иън се върна в армията — промълви горчиво Тиа.
Джером не отговори.
— А генералската дъщеря? — настоя Джулиън.
— Ами, всъщност тя е причината да бъда тук сега. Трябва да ми помогнете да я преведем през реката.
— А защо не я остави в Беламар? — смръщи чело Джулиън.
— Защото не можех. Тя знаеше къде отивам и заплашваше сигурността на целия екипаж.
— Мислиш, че е щяла да те предаде?
— Сигурен съм. Тя е заклета янки.
— Това не значи нищо — промърмори Тиа. — Рискувала е живота си, за да спаси Алена, нали? Какво те прави толкова сигурен, че ще те предаде?
Джером отпи от кафето и стомахът му се сви на топка. Зачуди се дали наистина би го предала. Да. Не от злоба, просто оставаше вярна на Съюза, както винаги. Без значение какво се бе случило между тях. Мили боже, какво се бе случило?! Това не беше голяма загадка. Просто я бе пожелал. Пожела я истински. А тя? Това не знаеше. Дали наистина бе прелъстена от приликата му с Иън? Може би самата война я бе хвърлила в прегръдките му. Войната принуждаваше всекиго да осъзнае колко кратък и несигурен е животът. Любимите мъже измираха като мухи, а с тях и нежните мечти и планове за бъдещето.
Но не Риса бе виновна за това, което се случи.
Нито на брега, нито в каютата му.
Вината беше негова, но тя му бе отвърнала с такава изгаряща страст, че накрая прелъстен се оказа самият той.
Още го преследваха мислите за нея. Още я желаеше силно.
При нормални обстоятелства той щеше да поиска ръката й — в предвоенно време тя би била опозорена. Но в края на краищата, един скандал, чийто повод се оказа лъжа, заведе Иън и Алена на сватбения олтар.