Заклетите янки не се омъжваха за заклети бунтовници, и той със съжаление си помисли за годениците, постигнати от подобна участ.
Не. По-добре да забрави за случилото се. За тях нямаше бъдеще. Риса отчаяно се бе опитвала да избяга от него, за да отиде при любимите си янки. Би била отвратена от идеята да се омъжи за метис от Юга, участвал в пробиването на блокадата. А истината беше, че тя бе прелъстена от мига, от горещото желание да докосне нещо, което някога й бяха отнели. И все пак…
Беше му дяволски трудно да я пусне. Само при мисълта за нея пръстите му нервно стиснаха чашата, мускулите му се напрегнаха, а пулсът на шията му видимо се ускори. Макар да негодуваше срещу мисълта, че Риса му се е отдала, защото го е мислела за Иън, огньовете, бушуващи вътре в него, не стихваха. Тя неизменно извикваше в душата му чувства на пълна наслада и той знаеше, че ще помни очите й, докато е жив: понякога обагрени в зелено с лек син оттенък, после сини, примесени със зелено, очи с цвета на морето, бляскави, красиви, променливи, чист аквамарин.
Решително остави чашата си на масата.
— Докато тя знаеше моите действия, не посмях да я освободя. Риса, между другото е много нетърпелива да се върне на територията на янките.
Джулиън се наведе напред, готов да проговори, после се спря, понеже пристигна Дигби, който им донесе кафе и бисквити. Джулиън му благодари, и той излезе.
— Джером, трябва да те предупредя. Чух, че баща й е побеснял. Знае, че е напуснала Сейнт Огъстин и разбрах, че възнамерява да преследва и унищожи всеки бунтовник или янки, дръзнал да й причини зло. Между другото, какво ли се е случило с момчето, което я е довело на юг?
— Фин? — учудено повдигна вежди Джером. — Оставиха го на малък остров заедно с няколко янки. Скоро оттам трябва да мине федерален кораб, ако вече не е минал.
— Тежко му, ако генералът го открие.
— Тъй като сме във война със Съюза, едва ли бащата на дамата може да ме уплаши — каза с лекота Джером. — Много съжалявам, но тя имаше информация, колкото дузина шпиони. Нищо не можех да направя.
— Сигурна съм, че не си й сторил нищо лошо. Поне се надявам — промърмори Тиа.
Джером се усмихна сухо.
— О, Тиа, много ми е неприятно да те разочаровам. Тя се бори като дива котка и трябваше да направя нещо. Заповядах на моя пръв помощник да я завърже на палубата и да я наложи с двайсет камшика за наказание.
Тиа ахна.
— О, господи, Джером!
— Тиа! — въздъхна Джулиън. — Тиа, той само се шегува.
Джером се засмя.
— Шегувам се, естествено. И все пак доста бях изкушен от идеята.
— Къде е тя сега? — попита Джулиън.
— На борда. Спи. Е, след като си поговорихме, аз ще се върна на „Лейди Варина“ и ще я доведа тук, на брега. Заедно с екипажа ще се подготвим за отплаване през ранния следобед. Ще излезем в открито море по здрач, за да избегнем янките, скрити на юг от плажа Фернандина.
— Е, щом тя е причината да си тук, аз съм й много благодарен. Морфинът ми е на свършване и отчаяно се нуждая от още — каза Джулиън. — Колко дълго според теб можем да продължаваме с толкова малко хора, кораби и провизии?
Джером се поколеба, свивайки рамене.
— Е, започнахме от нищо, сега имаме нова държава, ново правителство и морски флот.
— А глупаци като теб дадоха цялото си имущество — обади се Тиа.
В отговор и двамата я изгледаха с неодобрение, а Джером каза строго:
— Тиа, на практика Югът не притежава никакви производителни сили. Да, предложих кораба си и е истина, че често попадаме в безизходица. Но ако продължим да печелим битки, при условие че не разполагаме с толкова хора и оръжия, накрая политиците сигурно ще ни обявят за победители.
— Ако! — измънка Тиа, после стана и излезе. Двамата мъже я проследиха с поглед.
— Изгубихме пациент, когото не биваше да губим точно днес — обясни Джулиън.
Джером се изправи.
— Губим голяма част от нещата, които не бива да бъдат изгубени — каза той меко. — Но пък, така е и с врага. Да наредя ли да доведат мис Магий при теб?
Преди Джулиън да успее да отговори, в стаята влезе Дигби, силно развълнуван.
— Сър! — изкрещя той. — Има съобщение от вашия чичо — обърна се, осъзнавайки, че чичото на Джулиън всъщност е бащата на Джером. — Баща ви, сър.
— Баща ми? Какво се е случило?
— Нищо — каза Дигби с широка усмивка. — Просто днес очакваме още един гост. Мистър Макензи е довел Алена наблизо в южна посока оттук.
— Това е чудесно, Дигби, благодаря ти — рече Джулиън. Когато Дигби излезе, той погледна Джером.