— Ти… ти не ми даде никакъв избор.
— Мисля, че го направих. Преструваше ли се през цялото време?
— Не разбирам за какво намекваш — каза тя предпазливо.
— Напротив. Много добре разбираш. Ти беше влюбена в Иън. Хвърли се в обятията ми още преди да ме познаваш, мислейки, че съм Иън. Само ако бях Иън… щеше да предпочетеш женитба вместо бягство.
Джером бе ядосан, но не повече от нея — разстроена, отчаяна, гладна и изтормозена.
— Иън е женен — отсече Риса, присвивайки очи. — Но той имаше достатъчно ум в главата си, за да разбере, че вие, бунтовниците, се опитвате да унищожите остатъците от една голяма държава. Той не е враг.
— Иън храбреца! Е, братовчед ми направи своя избор, аз също. Ясно е, че аз съм омразният враг. Така да бъде. Искам от теб, не, изисквам да се признаеш за победена, преди да ти позволя да си тръгнеш.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Мисля, че разбираш — каза той хладно. — Предай се — повтори много меко. — Нека не остава съмнение, че всичко е станало по твоя воля — наведе се напред, приковал поглед в нея. Усети собствения си пулс да тупти в ушите му, в слепоочията, в гърлото.
Тя поклати глава, втренчена в него.
— Да се предам, никога! — Но очите й заблестяха. Неочаквано обви ръце около шията му и той я прегърна в отговор. Отметна завивките и легна отгоре й. Улови устните й в жадна целувка, мислейки си колко малко време е изминало, откакто бяха заедно. Тя отвърна на страстта му, устните й се впиха в неговите, а езикът й се впусна изучаващо из устата му…
Как, за бога, щеше да я пусне да си иде?
Знаеше, че иска нещо, което не можеше да вземе. Отдръпна устни от нейните. Прекара език по гърдите й, смучейки, милвайки, възбуждайки леко зърната със зъби. Тя дишаше учестено, пулсът й се ускори. Дръпна го за косата, гризна го лекичко по рамото и го близна с език, за да успокои болката. Той се изправи, покривайки цялото й тяло с целувки; езикът му се спусна към пъпа, оформяйки влажни спирали по корема й. Времето бе негов враг. Изведнъж разтвори краката й и се настани между тях, целувайки, галейки, възбуждайки вътрешността на бедрата й. Тя викаше, скубеше косите му, извиваше гръб, молеше го, скимтеше и се мяташе под него. Пренебрегна протестите й, докато тя потръпваше в див, разтърсващ екстаз. Изправи се над нея за последен път, а тя все още трепереше. Свали панталоните си и проникна в нея, усещайки я плътно обгърнала неговата мъжественост, разтърсен от силата на удоволствието. Люби я с необятна страст, искащ всичко от нея, удавен от топлината на тялото й за сетен път. Ръцете му се плъзнаха под нея точно когато оргазмът заплаши да ги връхлети и избухне, и тласъците му станаха още помощни и яростни. Риса заби нокти в раменете му, извивайки тяло под неговото, крещейки от удоволствие. Той вдиша сладкия женски аромат на кожата й, примесен с мускуса на любовната им игра. Усети дъха й, ритъма на сърцето й. Сякаш всеки момент тялото му щеше да избухне в безразсъдно отчаяние. Потрепери в нея. Отново, и отново. Тя продължаваше да се притиска към него, после от устните й се изплъзна силна въздишка и заби юмруци в гърдите му.
— Ти си врагът! Ти си врагът! Моят враг!
Въпреки изблика на ярост той успя да я удържи за дълго време, разтърсен от отшумяващия оргазъм. Макар за кратко, тя отново бе негова.
Най-после се изправи, обърна й гръб, напъха краищата на ризата в панталоните си и ги закопча. После каза:
— Както желаеш, мис Магий. Все още съм твой враг. А ти не се отдаваш на бунтовници.
Не се обръщаше, а й говореше през рамо.
— Джеремая ще те придружи до брега. Свободна си.
С тези думи той напусна каютата.
И живота й.
10
Риса остана да лежи в каютата, учудена от силната мъка, която я бе обзела.
Поиска свободата си от бунтовника Джером Макензи и я получи. Риса беше от Съюза — и му остана вярна. И въпреки това, когато си тръгна, бе уверена, че той няма да пожелае да я види отново. Никога нямаше да забрави хладното презрение в гласа му, когато й се надсмиваше: „ти никога не се предаваш“!
Въпреки това винаги щеше да пази частица от него в душата си. Познаваше го толкова отскоро и все пак толкова добре. Можеше да извика образа му в съзнанието си с отворени или затворени очи; усещаше го, виждаше го, чувстваше дъха му в паметта си и от момента, в който той я напусна, знаеше, че споменът за него ще я преследва цял живот.
Но, както и двамата не спираха да повтарят, беше война. Не бе влюбена, не можеше да бъде. И все пак бе въвлечена в магия от чувства, които трябваше да отрече веднъж завинаги, да забрави независимо как я бе докосвал, независимо че бе оставил отпечатък дълбоко в сърцето й.