Всичко беше свършило, най-добре е да забрави.
Никой не я обезпокои в капитанската каюта, където седеше трепереща и с натежало сърце, вместо празнуваща своята свобода. Когато денят напредна, Джеремая й донесе прясна вода и каза, че ще я заведе на брега, преди да се стъмни.
Както очакваше, не видя Джером повече.
Той я беше пленил. Той бе нейният враг. Трябваше да запомни това.
Когато Джеремая дойде, за да я придружи до брега, Риса беше трогната от факта, че целият екипаж на „Лейди Варина“ се бе събрал на палубата, за да я изпрати. Майкъл О’Хара и Мат Кокър изпълниха за нея сърцераздирателната „Лоралий“ на барабан и флейта. Благодари на всички за тяхната добрина, но вътрешно не спираше да трепери.
На брега тя бе посрещната от осем южняшки конници. За голяма своя изненада откри, че познава един от тях. Това беше Грант Дженар, мил възрастен господин с красива посребрена коса, брада и завити мустаци. Беше слаб, с изправена фигура, пенсиониран кавалерийски офицер от армията на Съединените щати от най-висок ранг. Напусна поста си при баща й преди най-малко четири години служба като негов помощник. Нямаше представа, че се е присъединил към армията на конфедералните щати.
— Мис Магий! — поздрави я той, докато слизаше от коня. Пренебрегвайки етикета, Риса се затича и се хвърли в прегръдките му.
— Сър! Чудесно е, че ви виждам. Толкова се радвам.
— О, не бъдете толкова радостна, мис Риса! — каза той, а топлите му кафяви очи я погледнаха тъжно. — Аз преминах на тяхна страна, но въпреки това ще се погрижа да бъдете върната в безопасност на Сейнт Огъстин.
— Но вие сте…
— Капитан, скъпа, от новосформиран полицейски отряд във Флорида. — Въздъхна. — Един стар капитан. Моля се само да не преместят мен и хората ми на север! Вие сте умна млада дама, предайте на баща си, че няма смисъл да вдига толкова много шум заради вашето изчезване, и без това не е в негов стил!
— Ще видя баща си много скоро — отвърна Риса любезно.
— А сега ви каня да дойдете с мен в полевия офицерски щаб на вечеря. Когато падне здрач, ще извършим размяната.
— Размяна?
— Да, скъпа, всичко се нареди чудесно. Миналата седмица янките плениха един наш барабанчик. Горкото момче. Мисля, че е бил доста уплашен. Някакъв глупак му казал, че янките хапват войници за вечеря. Както и да е, и двамата ще се върнете у дома до зори. Има кон за вас. Ако благоволите да се качите, ще се помъчим да спазим някаква форма на южняшко гостоприемство, макар и да не сте наша гостенка по собствено желание.
Мъжът отмина. Един от хората му бе слязъл от червеникав кон и чакаше Риса, за да й помогне да се качи. Риса кимна, приемайки помощта му. Войникът, макар здрав, висок и хубав, беше също състарен. Явно беше вярно, че по-младите мъже от Юга бяха изпращани на север, за да посрещнат огромните съюзнически войски, напредващи на юг. В разгара на войната само старците и момичетата оставаха по родните си места, за да ги отбраняват.
Риса яздеше редом с капитан Грант Дженар сред борови дървета. Накрая стигнаха до малка горичка с платнени шатри. Слязоха от конете пред една по-голяма палатка и Риса едва не падна от коня, когато видя млад мъж да се появява от вътрешността на палатката. Отначало не забеляза колко много приличаше на Иън, макар да бяха като близнаци. Беше изумена от приликата му с Джером.
Със сигурност беше от рода Макензи. Навярно е Джулиън, братът на Иън.
Помъчи се да прикрие първоначалната си изненада и да не се изложи, падайки по лице в калта. Той не се поколеба нито за миг, а се втурна към нея, подавайки й ръка.
— Мис Магий, за мен е удоволствие да се запозная с вас въпреки стечението на обстоятелствата. Аз съм…
— Вие сте Джулиън Макензи — каза Риса, поемайки ръката му. Той се усмихна, свивайки рамене. Стисна ръцете й топло и твърдо.
— Да, казаха ми, че ние с Иън много си приличаме.
— Самото име е причина за това.
— Мислите ли?
— Ами! Въобще не си приличаме! — обяви женски глас и Риса видя жена с нейния ръст да идва от страната на Джулиън.
— Аз съм Тиа Макензи, мис Магий.
Тиа много се различаваше от Джулиън. Очите й бяха по-тъмни от въглен, кожата бяла като крем и когато се усмихна, на бузите й се появиха очарователни трапчинки. Косата й беше черна като нощта. Като всички от рода Макензи, тя бе изключително привлекателна личност.
Риса бе поразена от любопитството на целия род към себе си. Явно всички си мислеха, че е спала с Иън. А колко странна бе всъщност истината!
— Приятно ми е, мис Макензи — промърмори Риса.
— Наричай ме Тиа, моля те. Нека забравим формалностите.
— Риса!
Беше изненадана да чуе името си, и то от познат глас. Обърна се смаяна, когато от палатката излетя Алена Макензи и стисна Риса в приятелска прегръдка. В отговор тя се отдръпна за момент, за да огледа своята малка сламеноруса приятелка, после отново се притисна към нея.