— Толкова се тревожех за теб — започна Риса.
— О, боже, добре че беше ти, да ми спасиш живота! — продума Алена, замълча за момент, осъзнавайки, че ги заобикалят войници. Сети се, че Риса може би не желае те да знаят, че е рискувала живота си, за да спаси една бунтовническа шпионка от янките.
— Приготвили сме вечеря за теб. Местните успяха да набавят няколко телета. Имаме достатъчно време да се върнем.
— Ние? — учуди се Риса.
— Алена се оттегли! — прошепна меко Тиа.
— Слава богу! — обади се сухо Риса.
— Е, не съм самоубийца. Ако не бях променила решението си, Иън щеше да ме удуши, преди да са го сторили янките. Връщам се заедно с теб на Сейнт Огъстин.
— Радвам се — каза Риса. — Но как се добра дотук?
Алена се засмя тихо.
— Иън помоли чичо Джеймс да ме доведе на юг с писма за Джулиън, Тиа и семейството им. Капитан Дженар ме посрещна на брега и ме придружи дотук.
— Иън и Джеймс са те довели дотук?
— Още не е ставало дума за примирие, нали? — попита Алена с остра нотка в гласа. Красивите й очи блестяха като злато, сякаш току-що бе плакала. Тогава Риса разбра. Иън окончателно бе принудил жена си да зареже шпионската дейност, и отново се бе върнал на бойното поле. Изглежда, така беше с мъжете. Но Алена очакваше второ дете, така че можеше да навреди на живота на бебето при опасните операции. Очевидно беше, че тя не иска да говори пред толкова много хора.
— Хайде да хапнем — предложи Джулиън.
Палатката беше оборудвана като изключително модерна трапезария. Докато се хранеха, капитан Дженар учтиво й обясни, че не може да й каже къде точно се намират. Затова по-късно трябваше да й покрие очите и чак тогава да извършат размяната. Почти не говориха за войната. Само Грант Дженар я попита за баща й.
— Рядко съм срещал такъв безупречен офицер и толкова добър човек в едно! — въздъхна Дженар.
— Сър — обади се един от неговите хора, — и сред нас има изключително добри офицери.
— О, разбира се! Но понякога офицерът е добър човек, а понякога… е, някои от тях са твърдоглави като мулета. Липсват им каквито и да било политически умения! Дипломацията винаги е била по-добро оръжие от сабята, но няма значение. Ангъс Магий е и прекрасен човек, и начетен офицер. Изпращам му поздрави, скъпа, и с нетърпение чакам да се срещнем някой ден за по чашка! Дай боже! Ще му предадете ли моите благопожелания?
— С удоволствие, сър! — увери го Риса.
Все пак той си оставаше един очарователен стар господин. При все това тя с радост дочака края на вечерята, за да остане насаме с Алена, Тиа и Джулиън в медицинската му палатка, сърбайки горчиво кафе с малко бренди. Тиа обясни, че Джулиън е много кисел, защото не знае кога ще пристигне нова пратка с алкохол и лекарства.
— Не ви ли снабдява вашият братовчед, капитан Макензи?
— Естествено, опитва се — каза Джулиън, изкривявайки устни в усмивка. — Но е доста опасно. От всички пътища, които водят до Флорида, Сейнт Джоунс е със сигурност най-трудният. Проблемът е в това, че янките им пречат да продължат нагоре по течението. Джером не може да рискува да се свърже с нас директно. Този път дойде заради теб. Не знам кога ще го видя отново.
Риса сведе поглед към чашата си, стараейки се да не обръща внимание на руменината, която плъзна по лицето й.
— Трябва да поемем риска да те прехвърлим през реката — каза Алена, стана от походния стол и импулсивно прегърна Риса. Коленичи на грубата платнена черга пред краката си, срещна погледа на Риса, а в очите й проблеснаха игриви пламъчета. — Не че не съм ти благодарна, напротив! Какво те накара да заставиш Фин, точно него от всички, да те доведе на юг, за да ми помогнеш?
— Страхът, че може да те обесят! — отсече Риса.
Алена се засмя, макар все още да трепереше.
— Е, не ме обесиха.
— А какво стана? — попита Риса.
Останалите се спогледаха и Риса разбра, че въпреки всичко, което беше сторила, те явно се двоумяха дали да споделят с нея семейните си тайни.
Алена леко наклони глава встрани.
— Иън хвана Мокасин, макар аз да бях вече на брега.
Риса ахна.
— И Джером намери и двама ви? Но ти си била ранена…
— Едно време имах приятел, човек, в когото имах пълно доверие. Войната прави страшни неща с хората. Явно бе изгубил разсъдъка си. Както и да е, имахме спречкване.
— Просто й кажи истината! — каза Тиа нетърпеливо. — Риса знае, че това не бива да става публично достояние. Този човек не й е бил приятел. Възнамерявал е да отвлече Алена и да убие Иън. Мразел го отпреди войната. Но този човек е мъртъв, бил е офицер от Юга. Иън и Джером са замесени в неговото убийство. Сега разбираш защо трябва да сме дискретни.