— Естествено — промърмори Риса, взирайки се в Алена.
Едно беше Иън да е убил офицер от Конфедерацията, съвсем друго Джером да е замесен.
— Не мога да повярвам, че си толкова прекрасна, че си тръгнала по собствена воля с Джером, и то, за да ме спасиш!
Риса се поколеба.
— Знаела е твърде много — промълви Джулиън.
Алена я стрелна с поглед.
— О!
— Е, всичко свърши, нали? — измънка Риса.
Изправи се, погледна Джулиън и за свое учудване си спомни как Джером й се подигра в нощта, когато го сбърка с Иън и му позволи да я държи в обятията си. Можеше да прекара часове наред с него, преди да разбере, че не е Иън, толкова много си приличаха. Но странното беше, че в момента не почувства нищо. Времето щеше да го отмие от съзнанието й.
— Докторе! — чу се вик отвън.
— Време е — каза Тиа напрегнато.
Риса се изправи рязко и погледна Тиа и Джулиън.
— За мен бе голямо удоволствие да се запозная с вас, въпреки обстоятелствата. Моля се войната да свърши скоро и да се срещнем пак като приятели.
Джулиън взе ръката й в своята.
— Приятелите винаги си остават приятели — рече той сериозно.
— Дори и да се налага да се убиват един друг понякога — промърмори Алена.
— Но нито кръвта, нито любовта могат да се оцветят в синьо и сиво! — обади се Тиа. Усмихна се на Риса, после я прегърна силно. — Можеше да си ми сестра. Толкова се радвам, че си моя приятелка.
— Хайде, трябва да тръгваме — рече Алена.
Риса прегърна Тиа. Тогава в палатката влезе млад войник.
— Тук съм, за да ви отведа надолу по реката. Ако обичате, елате с мен.
Сбогуваха се трогателно, но бързо. Риса и Алена напуснаха медицинската палатка заедно с войника. Навън към тях се присъедини кавалерийски ескорт, начело с капитан Дженар. Когато стигнаха реката, Дженар им пожела всичко хубаво и замина.
Един войник приближи Риса с черна качулка в ръце.
— Съжалявам, мис Магий, но вие сте ни враг…
— Няма нищо, просто ми я сложете.
Той нахлузи качулката на главата й и я заведе до малка лодка. Успя да забележи, че слагат качулка и на Алена. Макар да бе бунтовническа шпионка, тя беше омъжена за янки и сега я връщаха на вражеска територия.
На Риса й се стори, че пътуват доста време. Изведнъж някой се провикна:
— Стой! Кой е там? Казвайте кои сте или ще ви направим на решето!
— Джони Бунтовника ви води жени, янки! — отвърна придружителят на Риса и Алена. Риса не можеше да види нищо. Седна, притихнала в лодката, докато правеха размяната. До нея достигна нощното жужене на насекомите, шумът от плискащата се в лодката вода.
— Мисис Макензи и мис Магий?
— Същите. Водиш ли нашето момче Джон Мърфи?
— Тъй вярно. Ей сега ще дойде при вас — извика единият янки.
— Дами, можете да свалите качулките — каза въстаническият войник. — Оставям ви лодката. Янките са напред.
Риса и Алена свалиха качулките си.
— Благодаря, Алън — каза Алена.
Придружаващият ги войник кимна.
— Пазете се, мисис Макензи, мис Магий — рече той, докосвайки чело в знак на поздрав към Риса.
— Благодаря.
После се провикна.
— Хей, янки?
— Какво има, бунтовник? — дойде отговор от отсрещния бряг.
— Изпращам ти малко тютюн по дамите. Можеш ли да ми запазиш кафе?
— Знаех си, че ще искаш. То е с момчето. Той ще го държи на сухо.
— Чудесно. Пази си главата, янки.
— И ти се пази, бунтовнико.
Войникът, който ги охраняваше, скочи и се потопи във водата. Чуха го да се отдалечава. Минута по-късно насред реката се появи една тъмна глава. Единият янки, който придружаваше пленения барабанчик само допреди малко, доплува до лодката им и се показа на повърхността.
— Дами, добре дошли у дома!
— Остин! — щастливо извика Риса. Познаваше го. Бе младши лейтенант, който често обикаляше улиците на Сейнт Огъстин, за да поддържа реда и бе много по-дипломатичен от повечето войници, населяващи града.
— Лейтенант Сейдж! — каза Алена усмихнато. Поклати глава, оглеждайки го от горе до долу. — Колко интересен начин за размяна на пленници. Сигурно често се мокриш.
— Е, не разменяме пленници толкова често, но вашият приятел Джони и аз се срещаме по реката от време на време. — Той се усмихна. — Разменяме си кафе и тютюн. Поне имаме надежда, че ще оцелеем след войната. Бих искал да вечерям с него някой ден.
— Защо не, би било чудесно — каза Риса замислено.
— Хм… мис Магий, помислих си, че трябва да знаете, Фин се е върнал в града заедно с група съюзнически моряци, чиято лодка била преобърната от бунтовническия капитан Джером Макензи и естествено новините за вашето залавяне са плъзнали на север. Чух, че баща ви се е поболял от мъка и бълва огън и жулел. Дал е заповед да се върнете вкъщи веднага щом ви открият. Заканил се е, че ще взриви Макензи в морето. Сигурен съм, че ще намери начин да го стори, както си стои на коня.