— О, горкият Фин! Слава богу, че е добре! Незабавно ще пиша на баща ми, че съм в безопасност.
— Фин е добре, но се страхувам, че едно писмо няма да е достатъчно.
— Но аз имам да върша работа на Сейнт Огъстин. Знаеш, че мисис Макензи и аз асистираме на доктор Пърси при операции — смутолеви Риса.
— Доктор Пърси, този стар мръсник, беше хванат да предава кодирани съобщения на бунтовниците.
— О! — ахна Риса, отправяйки тежък поглед към Алена, която поруменя и извърна очи. — Каква изненада.
— Наистина — продължи Остин Сейдж. — Опасявам се, че ще срещне пациентите си в затвора Олд Капитол. Сега има нов лекар. Казва се Теър Крипт. Млад е, но ми се струва доста способен.
— Сигурно с радост ще приеме нашата помощ — каза твърдо Риса.
Докато гребеше, Остин я погледна с крайчеца на окото си.
— Може би. Но доколкото разбрах, баща ви просто не е същият, мис Риса. Някои казват, че никога не е бил толкова рязък по време на битка, колкото сега. Но нищо не заплашва войниците, той командва съвестно. Колкото до неговата собствена безопасност…
Риса пое дълбоко въздух и прехапа долната си устна. Наклони глава, чудейки се дали не си е загубила ума. В очите й пареха сълзи. Баща й беше всичко за нея. Беше я отгледал с любов, беше я научил да мисли и се гордееше с нейните постижения. Не се държеше с нея като със син, а като с дъщеря, способна да осмисли нещата от живота. Обичаше го много и естествено той също я обичаше. Как можеше да е толкова лекомислена? Трябваше да се прибере у дома да види баща си, защото, слава богу, напук на войната, те все още можеха да разчитат един на друг.
— Прости ми — измънка тя. Алена се пресегна към нея и стисна ръцете й. Тогава Риса си спомни, че неотдавна Алена бе изгубила баща си. Усмихна се на своята приятелка, после се обърна към Остин.
— Ще се кача на първия кораб, пътуващ на север.
— Тази нощ един кораб заминава на север, мис Риса, и вие фигурирате в списъка на пътниците.
— Благодаря. — Погледна Алена и в очите й видя сълзи.
— Ще се върнеш! — каза й тя меко.
— Аз принадлежа на Севера!
Алена поклати глава.
— Всички сме свързани по някакъв начин. Усещам го. Ти ще се върнеш, знам това, Риса.
Може би. Но сега се връщаше у дома във Вашингтон. Щеше да види Ангъс, когото обожаваше и който я обичаше също толкова силно. Беше в безопасност, сред свои хора и спокойно можеше да забрави някакъв си там бунтовнически капитан. И все пак…
Преследваше я ужасно чувство на празнота.
Беше свободна, напомни си тя сухо.
Свободна — от врага.
11
Четири седмици по-късно, след плаване до Бермудските острови, „Лейди Варина“, начело с капитан Джером Макензи, удържа атаките на съюзническите кораби, които го проследиха, и успя да стигне до пристанище Чарлстън. Това беше едно от най-трудните им пътувания и въпреки че Джером изчака падането на здрача, за да се промъкнат през блокадата, янките ги бяха засекли и мигновено се втурнаха по петите им.
Капитанът издаде заповед мистър Дъглас да дойде веднага, за да отвърнат на огъня. На фона на угасващите светлини топовният гръм беше ослепителен. Успяха да ударят един от федералните кораби, които ги следваха. Уцелиха го, повредиха го и го извадиха от строя. Джером изрева втора заповед за огън — оръдията припламнаха и корабът им се устреми с максимална скорост, макар че „Лейди Варина“ също бе ударен. Елементът на изненада в стремителната му контраатака бе объркала останалите федерални кораби и никой не дръзна да ги проследи. Корабът на бунтовниците бе сериозно повреден — топовен снаряд беше засегнал главната палуба и горната мачта. Въпреки това конструкцията му се оказа достатъчно здрава, за да се понесат с бясна скорост към пристанището, където щяха да бъдат предпазени от оръдията. Така те преодоляха и последната дистанция до кея.
Докато „Лейди Варина“ акостираше, на брега се събра огромна тълпа. Мъже и жени ги поздравяваха за самоотвержената им операция и се редяха, за да видят какви стоки са донесли.
— Май привлякохме вниманието — предупреди Хамлин Дъглас, докато преценяваше с поглед кея. — Може да се окаже много опасно.
— Хайде стига! — запротестира доктор Дейвид Стюарт. — Това са мирни граждани от Чарлстън. Мирни граждани, които са обсадени от въоръжени патрули на янките. Добри хорица, които се нуждаят от провизии и луксозни стоки.