— Точно заради тях се тълпят така — каза Хамлин и тъжно поклати глава.
— Е, ще трябва да им напомним, че луксозните стоки ще се разменят срещу морфин — каза Джером равнодушно. Сграбчвайки едно от палубните въжета, той се изкачи на горната палуба. Като използваше въжето за опора, той се обърна към тълпата, покланяйки се леко от високото място, на което бе застанал.
— Дами и господа! Аз съм капитанът на „Лейди Варина“. Изказвам чистосърдечна благодарност на всички вас за куража, подкрепата и молитвите. Плаваме под знамето на конфедералните щати. Дами, опасявам се, че не носим бонета и чорапи.
От тълпата се разнесе мърморене, последвано от смях. Една млада жена, красива и дръзка, облечена в къса вечерна рокля, реши да покаже чувство за хумор:
— Нито един чифт копринени чорапи! Ама как така, капитане?
— Нито един, мисис, макар че, ако знаех, че ще дойдете да поздравите екипажа, щях да уредя нещичко!
— Внимавайте, мистър! — извика бащата на младата жена. — Ще направим годеж тук и сега.
Отново се надигна смях.
— Дами и господа, благодаря на всички още веднъж! — извика Джером и скочи от палубата.
Когато се приземи, видя, че майор Джексън се е качил на борда. Беше се установил в Чарлстън, откакто загуби единия си крак в битката с армията на генерал Лий в Северна Вирджиния.
Майорът го поздрави топло.
— Капитане, изглежда, ще ви се наложи да прекарате известно време в нашия почтен град, съдейки по времето, което ще отнеме ремонтът на вашия кораб.
— Очаквам го с нетърпение — усмихна се Джером. — Имам роднини във вашия град. Майка ми е от този край. Имаме семейна къща в покрайнините.
— Да, чувал съм за нея. Срещал съм брат ви и сестра ви. При това, мистър, не забравяйте, че брат ви е в армията на Лий, а сестра ви живее в Ричмънд.
— Да, чух за това.
— Семейството ми притежава доста земи в околността. Вие и вашите хора сте добре дошли тук. На площада е нашият семеен хотел и се надяваме, че ще отседнете там. Разбира се, като гости на семейството.
— Мистър, не съм сигурен, че ще мога да приема такава щедрост.
— Капитан Макензи, добре известно е, че не пълните трюма си с бонета и копринени чорапи и много бунтовници са оцелявали благодарение на това, че не търсите собствена облага. За нас ще бъде чест да приемете поканата ни.
Внезапно той се ухили.
— Освен това често сме използвали хотела за болница.
— Добре тогава. Благодаря. Но ако ремонтът на кораба ми се забави повече, мисля, че аз и екипажът ми ще си намерим друго място.
— Мистър, железниците могат да ви отведат направо в Ричмънд, ако решите. Но сега, навлизайки във вражеска територия, трябва да внимавате.
— И защо?
Джексън се ухили.
— Е, сър, вие сте в устата на всички северни вестници.
Джером се намръщи.
— Защо?
Усмивката на Джексън се разшири.
— Елате, мистър, ще вечеряме, ще уредим превоза ви и ще ви покажа за какво става въпрос.
Семейството на Джексън беше доста заможно. Час по-късно Джером и майорът, заедно с няколко граждани, включително красавицата, търсеща чорапи, се събраха около масата от черешово дърво в стилната трапезария с изглед към морето. Масата беше застлана със снежнобяла покривка. Порцелановите съдове бяха от Англия, приборите — от масивно сребро. Поднесоха виното в кана от фин кристал. Ястието включваше майсторски приготвена бяла риба със зеленчуци от ранната лятна реколта. На кораба се справяха добре благодарение на кулинарните умения на Евън Дийтър, но при Джексън беше много по-добре. Уискито беше на ниво, също и храната. Но Джером не разбра какво точно бе казано за него в северните вестници, докато не се оттеглиха в кабинета на бренди и пури.
— Майор Джексън — каза Джером, наслаждавайки се на пурата си, — прекарвам доста време в открито море без връзка със света. Може ли да прегледам вестниците, за които споменахте?
— Разбира се, капитане. — Той му намигна и извади купчина вестници пред бюрото си. — Ето вашингтонския брой, този от Ню Йорк и от Бостън. Това е.
Джером пое купа и започна да разлиства страниците. В началото бе поразен от факта, че му е обърнато толкова голямо внимание. После побесня. Генерал Ангъс Магий бе дал голяма гласност на изчезването на дъщеря си от Сейнт Огъстин. Наричаше южняшката флота варвари. Наричаха Джером „северен пират, непопадащ в никаква категория джентълмени“, „Всеки праведен баща от Севера и Юга би трябвало да го застреля още щом го види“. Почервенял, Джером остави вестниците.