— О, боже! — най-накрая успя да промълви Риса, поразена от гледката. Искаше да избяга, дърпайки се с всички сили от ръцете му. — Пусни ме! Веднага! Ти не си Иън! О, господи, толкова приличаш на него!
— Стой! Успокой се! — заповяда й той, придърпвайки я още по-близо до себе си.
— Да се успокоя? Пусни ме! Кой си ти? От хората на Иън или може би някой бунтовник?
Нахвърли се отгоре му, опитвайки се да го удари, но той се оказа по-бърз. Вдигна я на ръце и я отнесе на канапето. Само след миг тя се озова под силното му тяло. Заби юмруци в гърдите му, но той внимателно хвана китките й и ги притисна на облегалките. Риса задиша учестено, взирайки се в очите му, примряла от ужас и уплаха. Беше нелепо — толкова приличаше на Иън, а бяха толкова различни. Все пак Риса знаеше, че Иън има роднини по тези места и предположи, че мъжът явно е някой от неговите хора.
— Пусни ме най-после! Мислех, че си Иън — въздъхна тя, опитвайки се да се изплъзне от ръцете, които я държаха в стоманена хватка, но той не я пусна.
— Знам, че ме взе за Иън. Аз съм само един презрян бунтовнически капитан и имам намерение да нападна „Салемската девица“. За съжаление този път хората ми ще трябва да се справят без мен. Всъщност ние с Иън сме братовчеди, мис Магий. В нашия род всички си приличаме.
Почувства се ужасно глупаво. Той знаеше коя е. Все още не можеше да проумее как Иън и този мъж си приличат толкова много.
— Как се казвате? — попита Риса, стискайки зъби.
— Джером Макензи, мис Магий — отвърна мъжът през смях. — Представям си какво щеше да стане, ако бяхте попаднала на брата на Иън, Джулиън. Приличат си като две капки вода. Можеше да прекарате цял час с него, преди да усетите разликата.
Риса изсъска от възмущение. Беше толкова ядосана, че се почувства силна като Атлас. Освободи се от хватката му с рязко извъртане на ръцете и го зашлеви силно по бузата, но той сграбчи китките й толкова силно, че тя извика от болка. Сърцето й биеше лудо. Обзе я паника, когато мъжът се надвеси над нея.
— Кажи ми, наистина ли искаш да спасиш Алена или просто целеше да убедиш братовчед ми, че жена му е бунтовническа шпионка?
Джером се вторачи в нея, сините му очи я гледаха насмешливо. Това я вбеси още повече, но пък какво я интересуваше мнението на един въстаник? Опита се да запази самообладание — след женитбата на Иън между тях не се случи нищо — просто останаха добри приятели. За първи път прояви слабост и…
— Ах, ти, мръсник такъв! — изсъска тя, треперейки от гняв. — Не ме е грижа какво мислиш, ясно ли ти е? Ако янките хванат Алена, ще я обесят! Дойдох тук, за да спася живота й. Ако можеш, намери братовчед си, ако не — пусни ме. Мога да се справя и сама.
— Наистина ли? Колко нагло, мис Магий. Страхувам се, че няма да го откриете в тези опасни тресавища, ако не ви осигуря хрътка и подробна карта на местността.
— Дойдох чак дотук! А вие, мистър, сте един безочлив глупак! Веднага ме пуснете да си ходя!
— О, не, мис, не мисля така. Ще намеря Иън и Алена, а вие никъде няма да ходите!
— Какво? Не можете да ме спрете!
— Не мисля така.
Риса се вледени. Отново я обзе паника и в сърцето й се надигна ужас.
— Да не би да мислите, че можете да ме държите тук като затворник?
— Страхувам се, че точно това ще направя. Вие представлявате голяма заплаха за националната сигурност, мис Магий. Освен това какво си въобразявате — че ще оцелеете из блатата?
— Знаете ли, мистър Макензи…
— Капитан Макензи, ако обичате, от флотата на Конфедерацията.
— Баща ми е генерал от армията на Съединените американски щати. Ако само ме докоснете, баща ми ще ви преследва и унищожи, където и да се скриете.
— Наистина ли?
— Кълна се. Отгледана съм сред военни и мога да се справя с всякакви трудности. Ще избягам оттук и ще ви предам на Съюза.
— Сериозно ли говорите? Не мисля. Не и сега.
Усмихна й се приятелски и пристъпи по-близо. С болка Риса осъзна голотата си и факта, че е напълно безпомощна пред силата на този мъж, толкова приличащ на Иън. Беше висок, здрав и жилав като индиански воин.
— Пусни ме веднага! — извика отчаяно Риса.
Той поклати глава и върху сините му очи падна тъмен кичур. Прецени я с бърз стремителен поглед, и отново се облегна на кушетката до нея.
— Много съжалявам, но сме във война, а вие определено сте враг.
— Вие сте враг.
— Въпрос на гледна точка. Все пак сега сте пленничка на Конфедерацията.
— За нищо на света! По-добре да умра, отколкото да стоя тук! Ще избягам!