— Може би не трябваше да ви ги показвам — каза нещастно Джексън. — Повечето от нас намират историята ви за доста забавна.
— Точно така — прогърмя Пиърс Томпсън, господинът с красивата дъщеря. — Какво е правила младата госпожица във вражески води? Никой, уважаващ себе си мъж, не би позволил на дъщеря си да прави такива неща.
Джером се опита да се усмихне на ревностния си защитник.
— Е, да. Нюйоркският вестник споменава за семинолската кръв на баща ми, което според вестника обяснявало варварската ми свирепост.
— Всеки военен знае, че не сте имали никакъв избор в случая — обобщи Джексън.
Томпсън се изсмя тихичко.
— Сър, ако мога да добавя, историята изцяло е пленила дамите. Не са възмутени ни най-малко, както подобава на непорочните девици — всички са нетърпеливи да бъдат отвлечени в морето.
Джером продължи да се усмихва, стиснал зъби.
— Ами! В своята статия младата дама не прави нищо, за да убеди съгражданите си, че сте галантен и почтен.
— Статията на младата дама?
— Да, в „Трибюн“. А, ето я. Толкова съжалявам, че забравих да ви я покажа.
Сдържайки гнева си, Джером пое вестника. Явно репортерът бе засякъл Риса Магий в Ричмънд. Очевидно бе доста очарован от нея — превъзнасяше нейната красота, смелостта и способностите й, когато се качила на коня с плавна грациозност, нетърпелива да се придвижи към армията на генерала, нейния баща, след ужасяващото пътуване с един дивак от Юга. Разбира се, според статията Риса бе отвлечена против волята й и насилствено държана като затворничка. Тя горещо се молела господ да пази Федералните сили и естествено била уверена, че господ ще накаже омразния враг. Не споменава нищо за прелъстяване, насилствено или доброволно. Всички останали вестници намекваха именно това.
Джером остави вестника на масата, стараейки се да удържа треперещите си ръце.
— Мистър, придобили сте репутация, която силно интригува жените! — обади се със завист Трилби Харис, артилерийски генерал.
— Но пък, от друга страна, говори се, че старият Ангъс е обезумял от ярост — му каза Джексън доста развеселен.
— Познавате ли стария Ангъс? — го попита Джером.
Джексън кимна.
— Служех при него в кавалерията, докато подадох оставка от армията на Съединените щати, за да се върна да служа на родния си щат. Той е добър стар господин и със сигурност безумно обича дъщеря си. Но пък така е с всички нас. Мис Риса Магий е много приятна млада дама. Зашеметяваща жена, просто зашеметяваща. Независима, самоуверена и изключително начетена. Понякога ние, мъжете, прекаляваме. Веднъж Риса влезе и ни каза, че сме абсолютни негодници! Бях почти хлътнал по нея, както и мнозина други, макар че преди войната всички мислехме, че ще се сгодят с Иън Мак… — Джексън млъкна сконфузено.
— Годеж между Риса и братовчед ми?
— Да — каза Джексън. — Но очевидно са били само добри приятели. — Въздъхна. — Само ако можех да върна времето назад! Тя е жена, която стопля мъжкото сърце! Очите й, сър… кристалносини райски езера! Тя е класическа красавица.
— Наистина — промърмори Джером.
Джексън вдигна чашата си.
— Иска ми се да бях на ваше място, сър!
Джером не успя да отговори, защото лелята на Джексън, стара мома, нахлу през вратата, дръзвайки да обезпокои мъжете.
— Господи! Надявам се, че се наслаждавате на пурите, но за нас е голяма радост да бъдем заобиколени от толкова много красиви мъже. Ако бихте били така любезни да се присъедините към нас за танци, можем да намерим няколко момчета да ни забавляват с музика!
— Дами, за нас е чест! — извика Трилби с ентусиазъм.
Джером бавно стискаше и отпускаше пръсти — сякаш не чуваше какво говорят.
Мат и Майкъл от кораба осигуриха музиката — модни танцувални мелодии и стари ирландски балади. Не пропуснаха да изпълнят „Дикси“, „Лоралий“ и други любими шлагери.
Джером равнодушно отбеляза факта, че дивашката му репутация бе повишила популярността му. Беше заобиколен от дами през цялата вечер, за негова изненада дори бдителните родители наоколо му направиха няколко предложения за женитба. Въпреки всичко красивата брюнетка Жанин, дъщерята на Пиърс Томпсън, го ухажваше най-дръзко. Нощта напредваше, те танцуваха на верандата, а всички бяха вперили погледи в красавицата на батареята. Небето и морето се сливаха на хоризонта в тъмносиня ивица.
— Това е дълга и горчива война, капитане — рече Жанин, докато танцуваха. Пръстите й си играеха с косата на тила му, а лешниковите й очи бяха широко отворени. — Направи живота ми много по-различен, отколкото си представях.
— Вярно е — съгласи се Джером.